Долу ръцете от България!

Поредната атака срещу банковата система в България дойде в деня, когато парламентарно представените партии решаваха кога ще бъдат предсрочните избори. Случайно? Едва ли. Партиите решиха изборите да са на 5 октомври – големият мюсюлмански празник Курбан Байрам. Случайно? Едва ли. Ден преди това стана ясно, че ДПС настоява за спешни законови промени, с които да се улесни издаването на български паспорти за повече от 300 000 турци, живеещи в Анадола. Случайно? Едва ли. Два дни преди това беше одобрена и гласувана поредната порция външен дълг от 3 млрд лв. Случайно? Едва ли. Пак по същото време се заговори и за скорошно поскъпване на тока. Случайно? Едва ли.

Стана брутално ясно, че България е на няколко смс-а разстояние от хаоса. При това анонимни. С последната криминална атака срещу банките у нас всичко останало отиде на заден план. Подплашени за спестяванията си, хората забравиха че всички влогове до 196 000 лв за държавно гарантирани. Докато изкуствената истерия се развихряше, другите теми се забравиха. Когато следващата седмица всичко приключи благополучно, и новият дълг, и поредната гавра на ДПС с българската държавност, и новите цени на тока ще бъдат вече стари новини. Смлени и загърбени.

Аз обаче помня. И ще искам да се търси отговорност за случващото се. Защото за пореден път моята държава беше унизена. Защото не искам някой да прави българите на луди. Защото искам стабилност. Защото не искам редът и сигурността в моята страна да са на стойността на един смс. И защото не искам българският народ да е вечен заложник на нечистоплътните компрадори, управляващи или опитващи се да управляват България.

Едва ли ще можем да видим как се прилага Наказателния кодекс, който има ясни състави и наказания за саботажа, диверсията и вредителството. Прилагането на законите у нас, както стана печално ясно през последните 25 години, за съжаление не е функция на правораздавателните органи, а на наличието на „политическа воля“. Тя на свой ред е видимо каква е, съдейки по събитията от отминаващата седмица. Затова няма смисъл от повече чакане. Това, което трябва да стане е ние, които израснахме през т. нар. преход да вземем съдбата си в свои ръце, за да не допуснем да бъдем смачкани така, както смачкаха нашите родители. А за да стане това, трябва да бъдем фактор с глас в държавата. Само така ще изметем авгиевите обори и ще спрем гаврата с България.