Като излезе АБВ от правителството, и то взе, та се заклати. Клати се наляво, клати се надясно, по едно време се заклати и към ДПС. Обаче не ще да пада, и не ще. А и то пада ли се лесно, като има толкова мераклии да го крепят. Ей на, патриотите от ВМРО и НФСБ мило и драго дават да го крепят. И утре да рече да си ходи Борисов, те няма да го пуснат. Той пък им върна жеста – на 9 май, когато се видяха за да обсъждат ветото на прецедента Плевнелиев, той им рече „Разчитам на вас, за да си запазим държавата“. Малко прозвуча все едно съдружници преговарят за запазване на общия си бизнес. Обаче после се оказа, че не е баш така. Всъщност не било да си запазят държавата, а да му запазят държавата. В смисъл – държавата му.
На 13 май в интервю по Нова тв Бойко рече дословно следното – „Томислав Дончев е от войниците на партията и няма шанс да не изпълни нещо, което аз – като правителство, му кажа“. Колко готино – аз, правителството. Нещо като аз, Клавдий. Впрочем, има още по-добър пример. „Вие си мислите, господа, че държавата – това сте вие. Лъжете се – държавата, това съм аз“ – крал Луи XIV, 1689 г. Та така – вие си мислите, българи, че държавата – това сте вие? Лъжете се – държавата, това е Той. И понеже Той е грижовен, гледа на собствеността си много отговорно. Пак на 13 май, в отговор на депутатски въпрос, Той призова „… виждайки какво става в света, на всички да им е мила държавата. Хаосът, който ще настане ще бъде страховит”.
Сакън, ей, пишлемета, без Бойко няма държава, има само хаос. Страховит хаос. 1300 години хаос.
Иронията си е ирония, но деградацията и дегенерацията на българската държавност са неоспорим факт. Горните примери само го доказват, за кой ли път…
1 коментар на “Държавата – това е Той”
Само,че Томислав Дончев – войникът на партията, не изпълни нареждането на лидера си и не стана социален министър и колкото и невероятно да беше – оцеля. Борисов го помилва и сигурно с право – къде са еврофондовете, къде е социалната политика.