Жега в центъра на София

От няколко дни непрекъснато се говори за жегата. Ма голяма жега била таз жега, такава жега нямало досега, морето било като чай, рибата в него щяла да се свари, работещите да излизали в следобедна почивка (сиеста), че иначе не можели да работят и прочие, и прочие. Не са ми ясни няколко неща обаче. В средата на август ако няма жеги, кога точно да има? Предишните лета нямаше ли пак жеги? Как са работили навремето, а и сега продължават да работят, хората по полето, при това без да се оплакват? Определено лятно време жегата успива журналистите, които се чудят за какво да правят новини. Иначе друго обяснение за тая идиотщина нямам. Като ми се заточиха едни репортажи за температурни рекорди, как нямало климатици в автобусите на градския транспорт, как старите хора да не излизали навън, болните от сърце да внимавали, колко хора колабирали от жегите… нямат край. Човек ще помисли че идва Апокалипсиса. А най-тъпото е, че само след две седмици като паднат първите септемврийски дъждове и съответно паднат и температурите, всички ще почнат да въздишат по отиващото си лято.

А като споменах за т. нар. температурни рекорди и „небивалите“ жеги се сещам за не толкова отдавнашният ми престой в казармата. Температурите още през юни надхвърляха 30 градуса, а през юли и август от маршируването по нагорещения плац кубинките оставяха черни следи като от гуми на трактор „Беларус“, след което съответно подметките им се стопяваха, а токовете просто изчезваха. Беше 2002 година, не толкова назад във времето. А по преди? Как са жънели хората на полето във времето, когато е нямало комбайни с климатици? Как са си копаели нивите и градините? Жегата не е била по-малка тогава, но хората са били навън и са я понасяли. Разлигавеното време в което живеем превърна мнозинството от нас в нещо, на което нашите дядовци много биха се смяли. Те  впрочем си се смеят, но няма кой да ги види, щото репортажите ги правят по градовете, където най-много там се оплакват. Че нямало климатици в трамвая в София! „Я, мойто момче, да ми докараш ти един от там, че да го зема с мен на градината да полива, да видиш как ще го науча да не баялдисва бърже на жегата“ ми каза по тоя повод моя дядо, да е жив и здрав. Който е на 70 и кусур години и досега един път не съм го чул да се оплаче от времето, освен ако нещо дъждовете не удавят посевите или сушата не ги изгори. Само че тогава това няма да го гледаме по телевизията, защото жегата в центъра на София е по-важна от сушата на край село, пък и на кой ли му пука, разбираш ли, за някаква си реколта. Като няма хляб, ще ядем пасти. Ей такова ни е мисленето на мнозинството от днешните българи – тесногръдо и затворено в рамките на големите градове. А важните теми винаги ще бъдат жегите, студа и дупките по улиците в София. Санким само в София има дупки, но това е друга тема.

Сподели поста:

Свързани статии

БПЦ

БПЦ е под заплаха!

Преди няколко дни в Цариград трима български владици осъществиха общо служение с украински разколници. Службата беше осъществена със съдействие на

Прочети повече

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *