Имам приятел, който притежава медия. Малка, не много популярна, но все пак медия. При това – силно опозиционна и напълно независима. Както се досещате, това веднага обяснява факта защо медията му е малка и не много популярна. Въпреки това явно все пак който трябва я чете, защото миналата седмица на моя приятел му се налага да прекара няколко вълнуващи и незабравими часа в полицията.
Всичко започва в събота вечерта (?!?!), когато двама цивилни полицаи едва не нахлуват в къщата му, за да го търсят. На шашардисаното му семейство обясняват, че го издирват заради сигнал срещу него. Когато разбират, че не е в домът си, го намират по телефона – забележете, в събота вечерта, и му нареждат на другия ден да се яви в полицията. На въпроса защо и кое налага тази спешност, отговор не се дава.
На следващият ден, неделя (?!?!), човекът чинно отива в полицията, където го карат да чака два часа идването на разпитващия полицай. Разпитът започва директно и без заобикалки – срещу теб има сигнал, че си подготвял преврат, кажи си кой стои зад теб, кой ти дава информация, кой ти плаща, коя политическа сила те подкрепя и т. н. Когато моят приятел поискал да види сигнала, му отказват. Вместо това разговорът става още по-задушевен. Обясняват му, че знаят всичко за него, че знаят с кого работи, че ще унищожат бизнеса му, че ще предупредят партньорите му да не работят повече с него (което, както се оказва още на следващия ден, въобще не е празна заплаха, защото всичките му колеги са прозвънени и „посъветвани“ да не работят с него), а като връх на всичко на изпроводяк „приятелски“ му заявяват следното – „Не клати лодката, имаме стабилност и нямаме нужда от резки движения, защото не се знае кой ще падне зад борда“.
Невероятно ли ви звучи? И на мен, обаче човекът си беше доста уплашен, въпреки че по принцип не е от плашливите. Сега не знае какво да прави. Като начало е ограничил опозиционните материали. По нататък – не се знае. Може да закрие медията. Да емигрира. Или да се продаде. Общо взето това се случи и се случва на всички опозиционно мислещи хора (и медии) у нас.
Моят съвет беше да даде гласност на случилото се и да се бори. Нищо не ми каза. Още мисли. Струва ми се обаче, че каквото и да мисли, вариантите му са три. Гореописаните.
В тази връзка не виждам какво повече да добавя, освен да припомня местата на България в традиционната класация на Репортери без граници за „Свободата на словото“.
По години България е била на следните места:
2002 – 38 място
2003 – 35 място
2004 – 36 място
2005 – 48 място
2006 – 36 място
2007 – 51 място
2008 – 59 място
2009 – 68 място
2010 – 71 място
2011 – 80 място
2012 – 80 място
2013 – 87 място
2014 – 106 място
Тези дни трябва да излезе класацията за 2015 г. Тръпна в очакване на кое място ще бъдем…
7 коментара на “Затваряйте си устата. Или емигрирайте.”
Много точно описахте процеса! И какво правим? Минах почти по същата процедура! Продължи няколко години докато съсипаха всичко, което създадох! Така се случва с всички хора, които искат да правят нещо в България и които не мълчат!
Г-н Костадинов, вашият приятел явно е умен човек. Не знае ли, че в полицията се отива със записващо устройство или пък… адвокат? Искат се предварително данните на разпитващите полицаи, те са длъжни да се легитимират, да покажат значките си.
После вече имаш не просто история. Макар че, като си спомня случая с миньорите и записите по Яневагейт, май и това няма да го спаси. Ако човекът има нужда от някаква протекция, ще му я осигурим. Хората, които останахме със свободни умове, трябва да се научим да се обединяваме. Тогава превратът ще е най-малкото, което ги очаква тези престъпници.
С адвокат се ходи в правова държава, където законите се изпълняват, в България трябва да се ходи с видеокамера, утре ще нахлуят в редакцията на човека с камерите на някоя продажна ТВ и ще „намерят“ я оръжие, я наркотици, и свидетели ще намерят , а пък ти си ходи ако искаш и със 100 адвоката, най- доброто средство за защита е масово отразяване на случая
Не е единственият, който си има ядове.
Много важно е да знае, че има само един начин да им противодейства – да опише подробно случката, с истинското си име, къде точно и кога точно се е случила, имена (или поне външности) на разпитвалите го униформени престъпници и всякакви други детайли. Колкото повече, толкова по-добре. На колкото повече места, толкова по-добре. Аз бих отразил с удоволствие нещата в блога си, максимално пълно – и бих търсил възможности да ги дам за публикуване и другаде.
Преклонената главичка сабята най-охотно и смело я сече. Не смее да сече високо вдигнатата и силно викаща глава. Този тип бандити са хиени – цъфтят сред страха и тишината, а ги е страх от светлината и вниманието. Защото знаят, че времето им за престъпления няма как да е вечно. Вдигне ли се достатъчно шум и има ли конкретика срещу тях, започват да треперят, че когато времето им свърши, ще им бъде потърсена надлежната отговорност.
Затова този начин е верният човекът да се пази. И не само себе си – да пази и всички останали, които са на негова страна и биха го подкрепили. Тези, заради които се бори.
Бихте ли посочили името на медията моля. Нека да прочетем
Не. Собственикът на медията е загубил 80% от клиентите си и не желае да загуби всичко и да фалира. Страх го е. Опитах се да го убедя да говори, но е уплашен и не иска. Това е положението.
Ако коментарът непосредствено преди моя такъв е верен, значи няма никаква надежда; няма на кого да се сърдим….. Дори в изгнила България!