Защо в България няма да има военен преврат?

Един стар и много глупав виц гласеше, че в България гражданска война не можело да има, защото всички били селяни. По подобни причини у нас не може да има и държавен военен преврат – нямаме нито държава, нито военни. Всъщност, преврат няма да има и заради още много други липси. Няма морал, няма чест, мъже и българи почти не останаха, така че за разлика от Турция у нас такива неща няма как да станат. Преврат се прави от хора, които са готови да рискуват живота си в името на нещо, които не се страхуват да умрат за кауза, да нарушат „законите“, написани от потисниците на отечеството им и да си понесат отговорността в случай на провал.

След опита за преврат у нас се изписаха доста коментари. Отново за пореден път си пролича разделението между българите, от една страна, и тяхната „държава“ и управляващи, от друга. Докато народът масово симпатизираше на военните, политиците му масово поздравяваха Ердоган за защитената от него „демокрация“ в Турция. Докато защитниците на турската демокрация режеха главите на предалите се турски войници у нас вървяха вяли дискусии по медиите, в които първо ни уверяваха, че за нас няма никаква заплаха от турските събития, а после че Турция трябвало много да внимава, ако искала да я приемат в Европейския съюз, защото трябвало все пак да се съблюдават европейските ценности и прочие глупотевини. Накрая в пристъп на нечовешка смелост правителството изпрати към турската граница между стотина войника, незнайно защо, тъй като според официалната пропаганда случилото се в Турция не ни засяга и не заплашва по никакъв начин.

Имам усещането, че ако някой ни обяви война, ние последни ще разберем, след което първи ще се предадем, за да избегнем ненужните жертви. Народът е мъртъв, управниците му са кастрати, армията не съществува, държавата е реалност само на картата на света. В такава ситуация само радикален преврат би могъл да спаси остатъците от загиващата и изчезваща българщина, но такъв, както стана ясно по-горе, у нас не би могъл да се осъществи. От друга страна, ако все пак някой събере смелост, кой би скочил да защитава управляващите, че и опозицията даже? Освен американската армия у нас, разполагаща със скромните 6 бази, и няколкото продажника от Платена мрежа, кой друг би тръгнал да ги брани? Нещо повече, съмнява ме, че ще започнат масови саморазправи с оядените тулупи от парламента и министерствата, а и не само там, и за разлика от Турция, тук народът сам ще линчува управниците си. На всичкото отгоре военните преврати са утвърдена евроатлантическа практика – в Турция (за последно през 1980 г.), в Гърция през 1967 г., в Португалия през 1974 г., опита за преврат във Франция през 1961 г., така че и в това отношение нямаше да има проблем.

Само че, драги сънародници, такива неща в американските колонии не стават. Странно, но за една седмица се направиха три опита за преврат в държави, известни със своята независима и на моменти антиамериканска позиция – Турция, Армения и Казахстан. Разбира се, докато Турция плаваше изцяло в американската орбита, тя спокойно колеше и бесеше собствените си кюрди, че даже от време на време нахълтваше и в Ирак да ги трепе. В момента обаче, в който Ердоган реши, че е прекалено велик, и започнаха да му се случват най-различни неща. Така че, за да има преврат у нас, освен всичко друго трябва да сме независима държава. А пък за да станем такава, май само с преврат може да го направим. И се получава нещо като параграф 22.

Все пак не се знае. Когато на 2 август 1903 г. българите в Македония се вдигнаха на въстание срещу Турция, те написаха следното във възванието си за бунта – „Хиляди пъти по-добре ужасен край, отколкото ужаси без край“. Въстанаха, въпреки че знаеха, че не могат да се преборят и че няма да бъдат пощадени след това. И въпреки това го направиха и изненадаха господарите си. Може и ние да изненадаме днешните си господари някой ден, когато вече съвсем няма да има какво да губим…