Защо договорът за приятелство и добросъседство с Македония е добър за България?

Днес, в 14.30 българско време, министър-председателите на България и Македония, Бойко Борисов и Зоран Заев, подписаха дългоочаквания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Подготовката на този договор започна веднага след подписването на Февруарската декларация за приятелство и добросъседство, подписана на 22 февруари 1999 г. между тогавашните министър-председатели Иван Костов и Любчо Георгиевски. В по-далечен план някои аспекти от него се подготвят (поне от българска страна) още от 60-те години на миналия век. Ето защо към него се гледа с изключително внимание, не само от двете страни на границата, но и в Белград, Атина, Тирана, Брюксел, Москва и Вашингтон. Разбирателството между София и Скопие е процес, който ако продължи в градивна посока, има потенциала да развие партньорство, на основата на което да се изгради изцяло ново балканско геополитическо пространство, доминирано едновременно от България и Македония.

И все пак, с какво точно договорът е полезен за България? Нека посочим:

1. Според чл. 8, т. 2 от договора, „В срок най-късно до три месеца от влизането на настоящия договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи се страни създават Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на Договарящите се страни ежегодни доклади за своята работа.“ За тази комисия българската страна настоява ни повече, ни по-малко от 52 години! За първи път това наше искане е изложена през 1965 г. от Тодор Живков пред тогавашна Югославия, като разбира се е отхвърлено. Съвременна Македония упорито отказваше създаването на такава комисия, защото македонските историци и филолози винаги старателно са избягвали дискусиите със своите български колеги. Причината е очевидна – пред документите, фактите и обективната историческа истина те са безсилни. Дори и най-слабият български историк може да постави на колене всеки македонски академик само за няколко минути, стига разбира се последният да иска да разговаря. Е, на македонските историчари вече ще им се наложи.
2. Според чл. 8, т. 3 от договора, „Двете Договарящи се страни ще организират по взаимна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности.“ За това нещо пък ние настояваме от 1991 г. Ще дам само един пример – в Македония се знае, че Илинденското въстание избухва само  Битолско, Костурско и Леринско. Когато на честванията в Крушево присъства и българска делегация, а на Петрова нива присъства и македонска, населението на нашата западна съседка ще разбере, че въстанието е било от брега на Охридското езеро до брега на Черно море. Нещо повече – общите чествания показват, че има и обща история, нещо, което ще разберат и научат дори и най-неграмотните жители на Македония. А общата история и общите личности показват само едно – че има и обща народност.
3. Според чл. 11, т. 2, „Нито една от Договарящите се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна действия.“ Помните ли ОМО-Илинден? Е, дотук бяха. Неслучайно преди седмица техният напълно забравен лидер Стойко Стойков (в Македония известен като Стоjковски) хленчеше по скопските медии, че с подписването на договора македонските власти ги изоставяли напълно.
4. Според чл. 11, т. 4, „Всяка от Договарящите се страни има право да защитава правата и интересите на своите граждани, на територията на другата страна, в съответствие с международното право.“ Да поясня – в Македония има вече около 200 000 български граждани, като техният брой нараства стремително (въпреки опитите на т. нар. „патриоти“ да спират процеса, като въвеждат тежка корупционна схема за продажба на българско гражданство). Същевременно у нас няма и 2000 местни български граждани, които да притежават и македонско. За пръв път от Втората световна война насам България придобива легитимното право да брани лица от български произход в Македония, което е огромна победа за българския национален интерес.
5. Според чл. 11, т. 5, „Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.“ Също много важно – дотук с претенциите за македонско малцинство у нас. Македония ще защитава (и то съвсем легитимно) само тези лица в България, които имат македонско гражданство. А техният брой бе посочен по-горе, като следва да се уточни, че 99% от тях са македонски студенти с българско самосъзнание, останали да живеят тук и напълно интегрирани сред другите българи.
6. Според чл. 11, т. 6, „Двете Договарящи се страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения.“ Сещате ли се за скопският дегенерат Миленко Стойковски, който разби плочата на българските войници на Каймакчалан? Текстът не е писан за него, защото само той да беше – с мед да го мажем, с перо да го галим. Но той и всички други миленкоподобни твари ще имат сериозни проблеми оттук нататък. При това проблеми, закрепени и гарантирани от международен договор.
7. Според чл. 12, т. 1 и т. 2, „1. В рамките на 3 месеца от влизането в сила на този Договор, двете Договарящи се страни ще учредят Съвместна междуправителствена комисия. Комисията се съпредседателства от министрите на външните работи и включва висши официални представители на двете Договарящи се страни.
   2. Съвместната междуправителствена комисия ще провежда редовни срещи един път годишно, с цел преглед на ефективното прилагане на този Договор, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество, както и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси. Всяка от Договарящите се страни може, при необходимост, да предложи организирането на допълнителни срещи на Съвместната междуправителствена комисия.“ Което е гаранция, че написаното няма да остане само на хартия.

След всичко  написано е разбираемо защо този договор предизвика истерия в сърбоманските и ултрамакедонистките среди в Скопие, традиционно настроени срещу България от 1943 г. насам. Парадоксално обаче наред с потомствените платени антибългари глас срещу договора издигнаха и родни патриотично настроени „коментатори“. Основният им аргумент беше, че договорът щял да се подпише на български и македонски език, според конституциите на двете държави, като така сме признавали македонския език. За да е парадокса пълен, за същото нещо протестират и македонистите, само че те пък недоволни от това, че по този начин България продължава да не признава македонския език. Възможно ли е това? В този случай македонистите имат основание да протестират – България наистина не признава македонския език, а използваната формулировка е приложена за пръв път при подписването на Февруарската декларация през 1999 г. В македонската конституция може да пише и марсиански език, но това не променя факта, че той е български. Ние просто се съгласяваме с това, че българският език в македонската конституция е наречен македонски, по същият начин, по който българският език в Банат (Румъния и Сърбия) е наричан още и палченски (павликянски). При това на всичкото отгоре българският език в Банат използва латиница, а не кирилица!

Договорът има и своите допълнителни добри черти, като дава гаранция за още по-пълна икономическа и културна интеграция на населението от двете страни на българо-македонската граница. Той има и своите позитиви за Македония – в него ние използваме само нейното конституционно име (а не наложеното от гърците Бивша югославска република Македония) и даваме твърди гаранциии за подкрепа на членството и в ЕС и НАТО.

На фона на всичко положително за България е редно да се запитаме как нашата дипломация успя да направи такъв невероятен пробив? Ами много просто – не го направи нашата дипломация. Не случайно след като съдържанието на договора изтече в интернет, започнаха да се появяват коментари, че договорът щял да се подписва между американските посолства в София и Скопие. Макар и да отразява почти напълно нашите искания, той се случва само и единствено заради американския натиск на Балканите. От 1991 г. насам САЩ непрекъснато изтласкват традиционния руски съюзник Сърбия от нейните позиции – 1991 г. от Словения, 1994 г. от Хърватия, 1995 г. от Босна, 1999 г. – 2007 г. от Косово, 2006 г. – 2016 г. от Черна гора. Дойде ред и на Македония. Американците осъзнават, че за да се пречупи сръбското влияние в тази страна, трябва да се пречупи самия фундамент на създадената през 1943 г. македонска нация. Тъй като тя е създадена на просръбска и антибългарска основа, възстановяването на историческата справедливост автоматично ще разруши сръбското влияние в Скопие. Към настоящия момент България е напълно контролирана от САЩ американска колония, което обяснява защо в този случай има рядко съвпадение между интереса на колонизатора и колонията. Между другото, преследвайки своите интереси да ограничат руското влияние на Балканите, американците брутално налагат политика на геноцид над покореното население в България и само за 27 години успяват да прогонят или ликвидират повече от 2 млн души, което е безпрецедентен пример в световната история. Причината е проста – българският народ е в огромното си мнозинство положително настроен към Русия, което предизвиква усилията за неговото унищожаване и замяната му с циганския етнос, толериран под американски натиск да замести доминиращите в момента българи. Процесът върви вече 27 години и ако продължава така, до две десетилетия България ще е циганска държава, и още по-верен американски сателит.

Така че договорът е добър за нас, но да не се радваме. Той не е плод на нашите усилия и нашата дипломация, а резултат на американски натиск и конюнктурни интереси. За да се развие в перспектива, трябва да имаме независимо правителство, което да преследва българските национални интереси с цената на всичко. А такова ние нямаме от десетилетия. Ако утре сърбите решат да изменят на своя съюзник Русия и започнат да се подчиняват на САЩ, американците, които все пак уважават своите силни противници и презират своите слуги и лакеи, веднага ще върнат сръбското влияние.