Защо Европа е обречена?

Защото проблемът и с исляма е нерешим с методите на демокрацията. Това е отговорът, който политкоректните политици в Евросъюза отказват да дадат на своите избиратели, макар че много добре го знаят. И точно поради това европейската цивилизация ще загине. Въпросът отдавна вече не е дали, а кога.

Европейският сблъсък с исляма не е от вчера. Датира още от 711 г., когато арабите нахлуват на Пиренейския п-ов, после го завземат методично, нахлуват във Франция, където са спряни едва през 732 г. при Поатие, завземат Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, нахлуват многократно в Италия, плячкосват Рим, а от 14 век започва нахлуване в Европа и откъм изток, където турците завземат Балканите и Унгария, стигайки през 17 век дори до Виена. Хилядолетната война на полумесеца срещу кръста води до съществена промяна в демографската ситуация в някои части на континента – на Пиренеите и на Балканите се създават компактни маси от мюсюлманско население. Когато през 1492 г. Испания успява да отвоюва и последните си земи от арабите, превземайки Гранада, тя се сблъсква с въпроса какво да прави с тях след това. Първоначално им е оставено правото да изповядват религията си, но след като се вдигат на бунт през 1499 г., им е наредено или да приемат християнството, или да напуснат страната. Повечето стават християни, но тайно продължават да спазват догмите на исляма. През 1568 г. арабите вдигат втори бунт, при който дори за кратко възстановяват Гранадското емирство. Държавата им е унищожена едва през 1571 г. с големи усилия от испанците. Взето е решение всички мориски (както наричат покръстените араби) да бъдат изселени във вътрешността на Кастилия. Само едно поколение по-късно се оказва, че заради своята по-висока раждаемост, мориските започват да доминират количествено в някои райони около Мадрид и Толедо, с което заплашват да арабизират сърцето на испанската монархия. Затова накрая испанския крал, виждайки провала на всички усилия за асимилация на мориските, заповядва те да бъдат изгонени от Испания. Това се случва на няколко вълни през 1609 – 1614 г., при които около 300 000 араби, представляващи 7% от испанското население по това време, са изселени по море в Мароко, Алжир и Тунис.

На Балканите исляма се задържа повече. Когато Румъния, Сърбия и Гърция извоюват своята независимост, първото нещо което правителствата им правят, е да изгонят своите мюсюлмани. Единствено България и Австро-Унгария не предприемат подобни мерки, в резултат на което по нашите земи и в Босна (която тогава е австрийска провинция) ислямът оцелява. Като прибавим и Албания след 1912 г ., само тук местните мюсюлмани са оставени да съжителстват с християните.

Защо обаче точно на Балканите, където мюсюлманите имат вече 600 годишно непрекъснато съществуване, няма проблем, или поне не такъв, какъвто е в Западна Европа? Защото след 1944 г. тоталитарните режими в България, Югославия, Гърция и Албания напълно унищожиха и подчиниха войнствения дух на исляма. Особено фрапиращо това се случи в Албания, където беше забранена дори самата религия. В течение на няколко поколения комунистите превърнаха от сепарираните и изолирани мюсюлмани пълноценни светски граждани на своите страни. Разбира се с репресии, натиск и насилие. В Гърция това свърши военния режим и традиционната антитурска и антибългарска политика на управляващите в Атина.

В резюме – Испания, Сърбия, Унгария, Гърция, Италия и Румъния – все страни, в които традиционно са живели мюсюлмани, са решили проблемите си с тях като са ги изселили. Испанците са принудени да приложат тази мярка, след като опитват в продължение на сто години да асимилират мориските и не успяват. Въпреки че ги християнизират, те упорито запазват своя арабски език и арабски обичаи. Другите европейски държави не са толкова търпеливи и директно изгонват мюсюлманите, след като се освободят от властта им. Там където те остават, комунистите, нетърпящи друга конкурентна идеология, с помощта на репресии заличават разликите между християни и мюсюлмани, формирайки консолидирани граждански нации.

Нищо от това не би могло да се случи в Европа днес. Нито изселвания, нито репресии, нито насилствена асимилация и християнизация. Самоскопилите се европейски държави залагат единствено на доброволната асимилация, която те наричат с политически коректния термин интеграция, надявайки се, че с научаването на съответния държавен език и местни традиции, мюсюлманите ще станат добри граждани. Само че това няма как да стане и очевадно, с оглед на ситуацията, не става. След всеки атентат европейските ислямски общности се спотаяват, снишават, изчакват да отмине бурята и вялото европейско възмущение, за да продължат с това, което правят най-успешно – да сеят страх и деца. Да, мюсюлманите са между 5-10% в отделните европейски държави, но децата им са между 25-50% от децата в държавите им. Кметът на Ротердам е мюсюлманин, а най-популярното мъжко име за новородено в Лондон и Брюксел е Мохамед. Добре известни факти, но какво от това? Мюсюлманите се увеличават, християните намаляват, а през последната година евроислямът получи мощна демографска инжекция с приток на 1,5 млн нови имигранти, доскоро по-известни като бежанци.

Тази болест не се лекува с молитви и шествия. Тя не се лекува и с извънредни положения – хиляди нови мохамедчета ще се родят през трите месеца на извънредно положение във Франция. Тя не се лекува и с остри думи във фейсбук и заплашителни статии в пресата. Тя се лекува с управленски мерки, които трябва да са такива, като описаните по-горе. Репатриране, експулсиране, лишаване от гражданство, дори и за тези, които го притежават по рождение. Ограничаване на ислямската пропаганда и секуларизация на имотите на мюфтийствата. Няма европейска държава, която да не го е правила с християнската църква, каква е пречката сега да стори това и с ислямската религия? Конфискуване и затваряне на джамии, премахване на минарета. Експанзивна политика за запазване на християнските малцинства в Леванта, подложени на 1400 годишен терор от 7 век насам. Общо взето, това е което трябва да се направи.

Обаче няма да се направи, защото няма кой да го направи. Не че в европейски мащаб липсват такива политици. Просто няма да ги допуснат да управляват. И тъй като революция също няма да бъде допусната, след 30 години това няма да има никакво значение вече, защото и кметовете на Париж, Лондон и Берлин ще са мюсюлмани. Затова Европа е обречена. След едно поколение вече ще стои въпросът не как да се интегрират мюсюлманите, а как да бъде запазено християнското малцинство.