През последните няколко години в България все повече се засилва ролята и силата на една мощна антибългарска сила. Това е либералния фашизъм – интересно модерно явление, появило се у нас след 1989 г. и захранвано и до днес чрез мощни финансови потоци от чужбина. Когато чух за първи път за него, ми стана смешно, но после, опознавайки представителите на различни български правозащитни организации, осъзнах до каква степен това определение отговаря на истината. Тези хора не приемат нищо от тезите на другомислещите, те са винаги прави по презумпция, за тях всички са виновни до доказване на противното и въобще не се свенят да лепят най-произволни квалификации на опонентите си. В стремежа си да обвинят всеки несъгласен с тях или нарочен за дискриминатор-расист-ксенофоб-шовинист-фашист те стигат до краен тоталитаризъм, превръщайки се в огледален образ на това, срещу което се „борят“. Без да имат сериозни основания или доказателства, сеят обиди и издават присъди, опиянени от чувството за пълна безнаказаност и усещането за последна инстанция по проблемите, свързани с човешките права.
Още по-интересно става, когато се заровим в дейността на либералните фашисти. Оказва се, че през годините те са подали стотици сигнали срещу българи, но почти нито един срещу цигани. Когато циганите от Красна поляна викаха „Смърт на българите“ през 2007 г., коя правозащитна организация се сезира? Никоя. Когато цял един заместник-областен управител на Пазарджик – Реджеп Моллаахмед, призова да се изгонят християните от Родопите през 2003 г., коя правозащитна организация се сезира? Никоя. Нещо повече. Когато аз ги сезирах за незаконната продажба на малолетни и непълнолетни момичета, извършвана от цигани, те дори не ми отговориха. Да продължавам ли с примерите? Колко морска вода трябва да изпием, за да разберем че морето е солено? Какво още трябва да се случи, за да разберем че срещу българския народ се води масирана кампания за смачкване на националното му самочувствие и за превръщането му в аморфна маса без самосъзнание?
Днес срещу мен беше пуснат сигнал в прокуратурата заради това, че съм писал критични неща за циганите. Да, използването на такъв вид доноси и сигнали е чист фашизъм, но няма да ме уплаши. Не съм сам и има много като мен. Правото да говоря и да мисля ми е дадено от природата, възпитано от родителите и изградено от моя труд през годините. Никой съвременен фашист няма да го пречупи. Но какво всъщност правим ние българите, че дразним фашистите? Просто продължаваме по стъпките на борците за национално освобождение…
„И наистина, сега кого убиват, кого бесят, кого набиват на кол, кой плаща диш-хакъ и развожда вместо кон цървула на краставия гаджелин, кой?… Но да казва разорения и добития народ, да кажем и ний по совест: днес не убиват никого беззаконно, а законно, не набиват на кол, а като кол всякога набиват, днес никой не развожда цървула на читака… И всичко това в Турция е реформи, и реформи здрави и трайни, основани на дълбоката любов между турчин и българин, между господари и роби.
При тези радикални реформи, ако и да се случва да нападнат някои правоверни къщата на гявурина, да го убият или удушат, да обезчестят жена му или дъщеря му, а сина му да извлекат и жив на огъня опекат, то това са изключения и случайности, защото не стават всяка неделя в една и съща къща.“ в. „Дума на българските емигранти“, бр. 1 и 2 от 10 и 25 юни 1871 г.
„Според по-новите известия, които ни откриват истината, ни ясно доказват, че убийството на консулите е станало просто от турският фанатизъм и варваризъм… На пътят двамата французки и пруски консули се хващат от бясната сган, вкарват се в джамията и се варварски убиват.“ в. „Нова България“, бр. 1 от 5 май 1876 г.
Автор на горните редове е най-великият български поет и публицист Христо Ботев. Чудя се как още няма сигнал в прокуратурата срещу него. Все пак характерно за фашистите е неистовото желание да осъждат враговете си дори и посмъртно (на една от последните сесии на общинския съвет във Варна един от подалите сигнала срещу мен се нахвърли с дълга тирада срещу покойния варненски митрополит Кирил). Още повече, че историческата грамотност, морала и съвестта не са сред силните черти на съвременните либерални доносници, пардон, фашисти…
2 коментара на “Защо ние българите дразним правозащитниците?”
Постигането на политически цели с юридически методи е също толкова осъдително, както и постигането на политически цели с полицейски или военни методи.
Не целта Костадин Костадинов да бъде осъден и да бъде накаран замлъкне – те знаят че е непостижимо (нито едното, нито другото) Целта е да се точи дълъг съдебен процес, за да имат едно на ум тези, които се колебаят дали да си отворят устата за да викнат „царя е гол“!
Браво! Освен, че всичко, което си написал е самата ИСТИНА, също така отлично си се защитил, бих казал по – добре и от Георги Димитров на Лайпцигския процес.
БЪЛГАРИЯ има нужда от хора като тебе! Не си сам!