За адвокатите и хората

От няколко години адвокатското съсловие се бори всячески да блокира освобождаването на пазара на юридически услуги и прилагането на чисто пазарни регулации, като:

1. Блокира достъпа на чужди компании за правни услуги до българския пазар чрез хватки и влияние в съда и държавните органи. По този начин осигурява специфичен монопол на българските адвокатски дружества;
2. Привилегирова адвокатските услуги като нещо „специално“. Например: да не се облагат с ДДС; адвокатите да не са длъжни да издават фактури; да не са длъжни да фискализират таксите, които прибират от населението и пр. и пр.

Наглед – нищо нередно – „всяко съсловие си пази хляба“…

Но как изглеждат нещата?

Към днешна дата адвокатите не успяха да защитят тезата, че адвокатските услуги не са като другите услуги. В закона за ДДС тези услуги са приравнени на всички други и се облагат с 20% ДДС. Така и трябва да бъде!

Воплите, че по този начин бедния българин ще плаща повече, не са верни. Защото колко да плаща и досега се определяше от самите адвокати на база една наредба към закона за адвокатурата. Големият минус тук (за адвокатите) е в това, че има ли ДДС в една работа, данъчните почват много да ровят – зер ако криеш нещо, значи крадеш от най-сигурното перо в приходната част на бюджета…

Какво последва?

Като загубиха битката за неосветяване на доходите си, адвокатите се хвърлиха в друга битка – поне да ги гарантират „во веки веков“. В резултат големите кантори от българската „правна“ фауна, чрез световно неизвестни адвокати, блокираха влизането на европейки правни кантори на българския пазар, като използваха … КЗК !?!

Намесата на КЗК веднага даде следния сигнал – правното обслужване на българина е резервирано само за български адвокати. А какво значи да дадеш монопол на мастити адвокати извън парламента с ортаци-адвокати от парламента, всички ние много добре знаем.

Ето тук идва най-интересното. Ако погледнем…

Официалната статистика…

…ползването на правни услуги от населението нараства през годините. Дали защото законите станаха много, дали защото наказанията върху същия този народ също станаха много, или пък ние станахме като американците (да се съдим за щяло и нещяло), или пък банките взеха да ни съдят много – не знам! Но факт – приходите на адвокатите растат яко, особено на някои адвокатски кантори.

В резюме – народа започва да плаща един доста регулярен (статистически) разход, а един разход на населението като стане постоянен, става… косвен данък! И да не се заблудим – прихода от този данък не се разпределя равномерно в адвокатското, нотариуското и ЧСИ съсловия. То отива в учудващо малко на брой кантори, които впоследствие са техни „разпределители“.

Иде реч за обеми, спрямо които интересите на Красьо Черния и др. измислени хора са абсолютно безинтересни.

Кое е по-важно за народа?

Ясно е, че с цената на една услуга можеш да се бориш, като я направиш достъпна. А тези, които я доставят, ги поставиш в жестока конкуренция. Въпрос – когато плаща щури пари на адвокати или нотариуси – кое е по-важно за народа? Да го нагрубява, пардон „обслужва“, български юрист и да му сваля три кожи от гърба или да го обслужват като човек и да му вземат малко пари?

Ами да направим един референдум и да го питаме. Знам какво ще иска, а то е видно от коментарите и във форумите (ако изключим анонимните адвокати и съдии!).

В заключение

Почнат ли парламентарно представени партии (БСП, ДПС и други боклуци) да защитават дадено съсловие, а не народа – мирише на яко лобиране и на … яки пари.

Та затова ми беше думата. Как да се пази народа, като тези, дето го пазят, го вземат за овца за стригане и то с претенцията, че само те трябва да я стрижат?

По възможност – от по-ниско…