На 1 януари 2011 г. Естония влезе в еврозоната и стана седемнадесетата държава от Европейския съюз, приела еврото за своя валута. Това отприщи у нас серия от коментари на тема „еврото и неговото приложение по света и у нас“. Това, което ми направи впечатление беше, че видите ли в Европа имало страни, които можели да бъдат част от еврозоната и не искали, и такива, които не можели, пък давали мило и драго да бъдат. Към втората категория е причислена и нашата Родина. Малко не ми стана ясно обаче от кога България дава мило и драго да изхвърли лева на бунището, както и кой го е решил? Разбира се това не е прецедент у нас, защото по принцип българските граждани не се питат за каквото и да е било, но все пак? Най-тъпото е, че преди 3 години, когато управляваше тройната коалиция, имаше дори своеобразен мини-референдум за това какво да има на (забележете!) българската евро-монета, а никой не ни пита дали искаме въобще еврото. Това изначално противоречие обаче не се забеляза и остана в сянката на титаничния сблъсък между казанлъшката роза, Царевец и Мадарския конник. Впрочем Мадарският конник победи, а след това и нашето правителство отбеляза решителна, дори бих казал, историческа победа в друг титаничен двубой – този път между нас и Европейската банка за начина на изписване на българското евро. Победата беше, че ще се изписва като „евро“, а не „еуро“, както искали брюкселските банкери. България не беше залята от тържествуващи митинги, но пък какво ли разбират хората…
Какво обаче кара нашите скудоумни и доморасли полит-икономисти толкова овчедушно да повтарят едни и същи глупости колко било важно да влезем в еврозоната? Еврото ще галопира инфлацията поне през първата година от въвеждането си с поне 10%, а на нашите търговци не им трябва много за да вдигнат цените. България ще загуби възможността да води своя валутна политика, което ще има много сериозни последици за нашата едва дишаща икономика. И те няма да са положителни. Всичко това е много важно за средностатистическите български граждани, но не и за средностатистическите български политици. Те се вълнуват и мотивират от друго – ще бъде деблокиран валутният резерв. Този резерв, който в момента гарантира стабилността на валутния борд и възлиза на близо 14 млрд лв. Той, заедно с фискалния резерв, оформя държавната спестовна касичка, в която всички наши политици си умират да бръкнат. Под благовидния предлог да инвестират в бъдещето на страната, разбира се. Тъй като валутния резерв не може да се бута по закон, чието изпълнение се следи и от Международния валутен фонд, единственият начин да му се посегне е като бъде премахната причината за съществуването му, т. е. валутния борд. И въвеждането на еврото е най-елегантия начин това да се случи – хем ще се говори за нашата задълбочаваща се евроинтеграция, хем едни 14 млрд лв ще могат да се откраднат с бели ръкавици. Това заключение наглед не се връзва много със заглавието, но всъщност не е така. Защото цената на въвеждането на еврото ще бъде платена от всички нас. И ще плащаме с години.
Затова нека почакаме. Нека поколението на „картончетата“ в българската политика да свърши. Ако не свърши – нека ние ги приключим. И тогава да решаваме за бъдещето на страната си ние, които сме нейното бъдеще. А не тези, които символизират нейното минало.
12 коментара на “За едно пробито евро”
Доста сериозни обвинения.Може да се говори по въпросите с повече предложения, а не с критики.
нашият лев е нашата лична карта. Силата на валутата се определя от работещата икономика. Не желая да получавам 200 евро заплата вместо 400 лева. Искам силен български лев. Категорично против еврото. Ако се приема нека да е само след референдум.
Аз по принцип съм против, но ако я докараме дотам съм за референдум. По въпроса за предложенията – икономиката, ако искаме да си стъпи на краката, само с туризъм, строителство и селско стопанство няма да се оправи. Трябва и производство, и то промишлено. Тази година през май трябва да заработи първият български автомобилен завод в Ловеч, а април месец във Варна ще идва делегация на „Самсунг“, които проявяват интерес към корабостроителницата. Това трябва да се случва в национален мащаб. И може да се случва – както се вижда. А не са се мисли само как да се бръкне в касата. Защото най-големите заплати, и то постоянни, а не сезонни, се вземат в производството. А при нас в момента то е около 30% от БВП. Другото са бармани, сервитьорки, компаньонки и продавачки.
С Еврото не трябва да се бърза и е добре да се въведе когато сме готови за това. Мнението ми по въпроса без излишни емоции и драматизиране на нещата.
Иначе някои от съжденията в статията и коментарите ме накараха буквално да се въргалям на земята от смях.
Например:
„Еврото ще галопира инфлацията поне през първата година от въвеждането си с поне 10%, а на нашите търговци не им трябва много за да вдигнат цените.“
Цените се определят от пазара (от търсенето и предлагането) и пазарът ще се само-регулира независимо от вида на валутата. Дори да има някакви опити за спекулация в началото, те бързо ще отминат поради конкуренцията. Идеята, че въвеждането на Еврото ще доведе до моментално поскъпване на всичко е всеобща заблуда на хората които си нямат представа от икономика. Както и между другото идеята, че търговците „само гледат да вдигнат цените“. Нещо което при конкурентна среда е тъкмо обратното.
„България ще загуби възможността да води своя валутна политика, което ще има много сериозни последици за нашата едва дишаща икономика.“
И кои ще са тези „много сериозни последици“. При положение, че България реално няма независима валутна политика от 1997г. насам, когато беше въведен Валутния Борд. Тогава левът беше еквивалент на германската марка, а сега едно Евро е еквивалент на 1,95 лева. С две думи точно нищо няма да се промени с въвеждането на Еврото. Разбира се общата валута на съюза си има своите кусури, но те не бяха засегнати в статията. Например това че при криза отделните държави не могат да девалвират валутата си. Това е положението в момента в страните в криза- Гърция и Ирландия. Тук сме на принципа, че всички плуват или потъват заедно. Друг проблем е, че скъпата европейска валута е спънка за износа. Но това за нас така или иначе не е нищо ново, поради вече споменатия валутен борд, към който се придържаме вече приблизително 13 години.
А Кубрат, направо обра точките 😀 Значи Германия и Франция могат да се откажат от техните национални валути, обаче на теб лева ти е личната карта. Направо не знам какво да кажа 🙂
И накрая пак към автора: Когато става дума за икономически и политически неизгодното строителство на АЕЦ „Белене“, което ще се плаща от поколения Българи си с две ръце „ЗА“, но когато става дума за Еврото си „по принцип против“?
„Както и между другото идеята, че търговците „само гледат да вдигнат цените“. Нещо което при конкурентна среда е тъкмо обратното.“ …..
Ти определено не си българин, или поне не пазаруваш от български магазини. Сигурен съм, че не знаеш колко струва литър олио например. Но за пореден път смело теоретизираш.
По отношение на това, което те накарало да се въргаляш по земята от смях – погледни финансовите отчети на Гърция преди и след въвеждането на еврото и тогава говори. Оттам имам преки впечатления, а и при условие, че нашата инфлация (неофициално) за миналата година почти достигна 8% не е много трудно да се досети човек какво ще последва от въвеждането на новата валута.
По отношение на това, че България реално нямала независима валутна политика – почети малко повече за валутния борд и пак звънни.
И недей да плачеш за АЕЦ Белене, Ендрю, остави на нас българите да решаваме кое е добро и кое не е, щом касае страната ни.
Айде сега, аз не знам колко е олиото, ти не знаеш колко е сиренето, заяжданици на дребно 🙂
За пореден път даваш напълно неадекватен пример, този път с Гърция, която има проблеми чието решаване е отлагано с десетилетия и заради това са на тоя хал. И да Еврото вероятно не им се е отразило добре, при положение, че въвеждането му изисква финансова дисциплина, каквато те никога не са имали (за разлика от нас през последните 13 години).
П.П.
Еми и аз искам енергийната ни сигурност да зависи от нас българите, а не от руските подлоги, ама какво да правиш…
Кви руски подлоги ве мен? Това американците сте много ограничени понякога, четете повече. Гърция била неадекватен пример – а Испания, Португалия, Италия? Да си чувал за страните PIGS? Чети повече, мен, щото хонорарите от американското посолство един ден може и да спрат:) Оу, и по възможност не чети от Уикипедия:)
Тюю, не ни стигат нашите милиционери, че и американски ни се завъдиха, мама му стара:)
Ooo, чета, чета, ти не бери грижа 🙂 Даже наскоро прочетох, че безумният проект за АЕЦ Белене в крайна сметка може и да не се осъществи. Нещо което няма как да не ме зарадва 🙂
И между другото отново ти е погрешна терминологията „наши“ милиционери няма и никога не е имало. Те са били винаги само съветски 😉
Също така съм длъжен да отбележа, че харесвам духа на последната ти статия, и съм съгласен че е необходимо смяна на поколенията, но от друга страна цялостният смисъл на почти всичко което пишеш демонстрира нагледно защо това не може да се получи. Не знам точните цели на блога, но определено той обобщава един определен начин на мислене споделян от не малко млади българи, които явно искат промяна, но тя никога няма да дойде тъй като те не осъзнават кои са истинските врагове на модерна България. Също така не осъзнават и кои са истинските им цели тъй като са разочаровани от всичко и всички. В това число от Демокрацията, от Европейския съюз, от цялостната „евро-атлантическа“ перспектива, която в началото на прехода беше като пътеводна светлина за мнозина. Цялата тази загуба на ясен ориентир и мотивация прави нашето общество още по-лесна плячка на функционерите от бившия режим, които своевременно пускат на сцената поредния измислен герой било то Царя, било то Бойко и т.н. През това време автентичното „дясно“, което според мен е единственото бъдеще на страната линее и от избори на избори дава все по-слаби резултати.
Не сме осъзнавали истинските цели? Ендрю, за американски милиционер си доста слабо информиран:) Мечтата ми е един ден България да бъде по-силна и по-голяма. За това работя от години, а дали ще стане, ще видим. Така мислят и много мои приятели и съмишленици. А иначе съм разочарован не от демокрацията, а от „демократите“, ако ме разбираш. А от думи като „евро-атлантическа“ перспектива и „цивилизационен избор“ ми се драйфа. Обяснил съм ти защо на друго място в блога, някъде из коментарите.
В по-горния си пост писах за начина на мислене на определена категория хора. Нямах предвид теб конкретно, защото си политик и като такъв пишеш и говориш неща, които съответстват на мислите и чувствата на въпросната категория хора, като по този начин ги печелиш като привърженици. Убеден съм, че сам съзнаваш, че голяма част от изписаните от теб неща нямат никакво реално приложение в политиката, но обикновения избирател не го разбира това. Истинските и полезни ЦЕЛИ за нашата страна, които обаче вече звучат изтъркано или пък са изгубили популярност, се заменят (поне на думи) с други които колкото и нелепи да са всъщност се харесват на хората. На политически език това се нарича популизъм и демагогия. За да съм конкретен популизъм и демагогия е картата на България която си плеснал в горния ляв ъгъл на сайта. Същото е и заставането зад проекта за АЕЦ Белене, който е икономическо недоразумение, но в очите на обикновения българин, атомната ни централа е „национална гордост“ и ако останем без централа ще загубим тази „гордост“.
И накрая, с какви очи точно тръгна да ме причисляваш към милиционерите, при положение че служиш на партия, чиито председател е доказано ченге от шесто управление на ДС с псевдонима „Иван“. Говоря разбира се за уважаемия г-н К.Каракачанов. Повече от ясно е на чии интереси служи такъв човек и ръководената от него организация – със сигурност не Българските.
Някак доста смело си позволяваш да говориш за мен без да ме познаваш. Хубаво би било първо да мислиш, а после да говориш, но това явно е характерна черта на ченгетата – и на нашите, и на американските. Друга характерна черта на американските и нашите милиционерски отрепки е да лепят квалификации. Много характерна е и омразата към българския национализъм, патриотизъм, родолюбие, национална символика, история и т. н., демонстрирани преди всичко от американските отрепки и превербуваните наши такива.
Има една приказка, че за хората говорят не думите, а делата. Моите дела досега са известни. Що се отнася до уважавания от теб Каракачанов, и неговото досие е известно, поради което е поел публичен ангажимент да се оттегли от лидерството до 2012 г. За теб обаче, уважаеми американски или наш милиционер, не се знае нищо. Но даваш оценки и лепиш квалификации. Shame on you, да ти го кажа на родния ти език, че белким ме разбереш:)
незнам аз също не съм за еврото много .Но това вече с този мадаски конник, вече ми се повръща от него, как може да нямат капка въображение защо пак този конник нямаме ли други забележителности бе хора да не говорим че монетите са от 1 до 50 цента и 1 и 2 евро както българските монети и задължително ли е да е навсякъде този конник,от 1 до 5 цента може да е едно нещ,от 10 до 50 друго и така .Стига с тоя конник .Или вече ще си помисля че някой има пръст в това някой гнусен тангрист .