Eвропейската комисия вчера реши, че ще започне преговори с Исландия за членството и в Европейския съюз. Най-вероятно преговорите ще завършат стремително бързо, предвид на почти стопроцентовата интеграция на островната държава в европейското икономическо, политическо и културно пространство. Е, освен ако разбира се не се заядат с Великобритания, Ирландия и Дания за правата над икономическата зона на исландския шелф, както и за о-в Рокал. Островчето всъщност е скала с обиколка от 30 м., но спорът за правото на риболов и експлоатация на газовите и петролните залежи на шелфа е с потенциал да предизвика сериозни проблеми. Исландия и Великобритания даже водиха т. нар. „Рибна война“. Която, ако бъдем съвсем прецизни, всъщност не е една, а цели три – през 1958 г., през 1972 – 1973 г. и през 1975 – 1976 г. Макар и рибни, тези войни ангажираха значителни части от английския военен флот и на практика целия исландски флот. Очевидно е, че и в Северния Атлантик има проблеми, но има нещо, което най-вероятно ще накара исландците да бъдат сговорчиви.
Те фалираха. И това е причината, поради която сега искат да са в ЕС – нещо, което самите те отхвърляха допреди малко повече от година. А и за какво им беше? През 2007 г. страната им беше на първо място в света по стандарт на живот според ООН и на четвърто по продуктивност на икономиката. Член на ЕАСТ (EFTA), икономическата алтернатива на ЕС, при това със споразумение за свободно икономическо сътрудничество с евросъюза. Практически Исландия беше член, ползвайки само облаги от сътрудничеството с Брюксел, без да има каквито и да е задължения. Като прибавим и това, че страната няма малцинства – нито етнически, нито религиозни, и съответно няма вътрешни разломни линии в нацията (която е едва 300 000 души), ще стане ясно защо досега исландците отказваха членство в ЕС. Само че фалираха. И им се наложи да избират. Можеха да се обърнат към МВФ за заем и да се обрекат на унизително финансово робство. Можеха да се обърнат към ЕАСТ и страните от Северния съюз. Можеха да се обърнат към ЕС. Или можеха да се върнат на село и да почнат да гледат крави и да ловят риба, както преди 1944 г. Ами да, само преди 60 години това беше основното занимание на исландците и на който не му харесваше – емигрираше. Какво направи Исландия? Първо отказаха на МВФ. После пък ЕАСТ и Нордическата лига им отказа на тях. Изправени пред алтернативата напред към ЕС или назад към природата, исландците избраха, това, на което само допреди година се подиграваха – брюкселската бюрокрация с всичките и процедури, механизми, директиви, конвенции и пактове.
Истината е разбира се прозаична. Като видяха, че няма кой друг да ги нахрани, решиха да се помолят на германците. Които в Евросъюза плащат всичко. Германската роля в ЕС е същата като на СССР в СИВ – плащат всичко и купуват всичко. Само че и двете се разпаднаха. И не е зле да се замислим върху това. Да се замислим по въпроса за границите, а и за немското търпение. Докъде можем да растем – и на изток, и на запад? Защото на запад след Исландия е Гренландия – все по-независимата колония на Дания. Не се знае дали един ден европейските ценности няма да нахлуят и в съзнанието на обикновения гренландски ескимос, особено ако току виж го сполети нанадейна икономическа криза. А след това? 50 км по на запад е Канада… За изтока няма какво да говорим – там е Турция, антипода на всичко европейско. Но пък желае да стане член. А после какво следва – Иран, Индия може би? Те са си индоевропейски държави, значи наполовина са си направили цивилизационния избор. Накрая ще добавя, че някакъв кретеноиден български политик каза наскоро, че ЕС можел да мисли в перспектива и за членство на Мароко и Тунис?!?!? Е, аз в такъв Европейски съюз не искам да бъда. И си мисля, че и на немците няма да им се иска. Просто трудно ще ги нахранят и тях…
Така че с две думи – равен старт за всички, условия за всички и критерии за всички. И ако не ги изпълнят, съжаляваме. Без значение дали става дума за Исландия, Турция, Хърватия, Сърбия или Македония. България направи огромни жертви за своето членство, буквално си го платихме още преди да сме влезли, и трябва да настояваме за същите критерии към всички останали кандидати. Без скрупули. И без притеснения. Гърция и Франция не се притесняваха, когато настояваха да затворим две трети от АЕЦ „Козлодуй“, нали?
