Всяка година на 6 май България отдава почит пред своята войска. Денят на храбростта обаче през последните години се превърна най-вече в традиционен повод за две неща – за повишение на офицери и за поредния разговор колко ненужно голяма и скъпоструваща е българската армия.
Раздут ли е щатът в армията ни?
За пореден път тази година се заговори, че въоръжените ни сили били раздути, че България била едва ли не от най-милитаризираните държави в НАТО, че 40 000 войници били ненужен лукс, че оптималния брой за нас бил 24 000 щика и т. н. За сравнение, когато България губи Първата световна война, победителите от Антантата налагат на страната ни армия от 33 000 души.
Днес България сама унищожава…
…граденото през годините. От близо 3000 танка през 1989 г. днес имаме едва 300, докато за авиацията и военноморските сили е все по-наложително да се обяснява защо въобще са ни нужни?!?! Впрочем, съвсем скоро, ако така вървят нещата, ще се заговори имаме ли нужда от армия въобще. И съм сигурен, че десетки експерти аргументирано ще ни убедят как нямаме нужда, колко пари ще ни спести разпускането на армията и как нашите съседи-съюзници ще ни пазят.
А нашите съседи?
За съжаление обаче, ако погледнем към нашата история, ще видим, че в нашия случай съседите ни са най-често съюзници-разбойници. Те, между другото, докато ние си режехме танковете, си купуваха нови. За всеки нарязан от нас по два нови…
Каква е ситуацията днес?
Но както и да е, по-важното е това, че ситуацията, в която се намира нашата войска днес, е изключително критична. Дори тазгодишният парад на 6 май ще се проведе без бойна техника, заради липсата на пари. Е, време е да си припомним, че който няма пари да храни и издържа своя армия, накрая храни чужда. Особено тук, на Балканите, където вакуум в геополитическото пространство никога не е възниквал.
Затова грижата за войската трябва да е от първостепенно значение за държавното ръководство. Защото грижата за нея е не просто заради сигурността и териториалната цялост. Грижата за армията е и грижа за честта на един народ. За честта на нашия народ.
1 коментар на “За честта на един народ”
Ние сме им сърбали попарата и знаем какво значи мюсюлманска толерантност. За тях ние сме „Гяури“ и нищо повече. Кога ще се събуди запада не знам. Браво на Швейцаря. Още един път доказаха швейцарците, че има защо да са най-проспериращите, като забраниха минаретата.