За чуждестранните агенти, двойните стандарти и свободата на словото

В началото на октомври 2017 г. правителството на САЩ реши да приложи за пореден път свой закон, действащ от 1938 г., с който може да регистрира юридически и физически лица, действащи на американска територия и получаващи чуждестранно финансиране, като чужди агенти. До момента по този закон са регистрирани повече от 1700 лица и организации. Този път законът се приложи спрямо руските медии, излъчващи своя сигнал в САЩ. Първоначално те отказаха да го сторят, но пред заплахата да бъдат глобени, спрени и имуществото им конфискувано, в последния ден от срока, 13 ноември 2017 г., го направиха. Считано от този ден, те трябва да дават всекидневна справка във ФБР за съдържанието на своите предавания, както и да брандират цялата медия с текстове, обясняващи, че тя е чуждестранен агент. Оттук насетне както медията, така и всички служители в нея (включително и чистачките), подлежат на всякакви проверки, по всяко време, без обичайния съдебен контрол.

Никой – нито държава, нито медия, нито неправителствена организация в Европейския съюз не реагира на това американско решение.

В отговор на това Русия предприе светкавични контрамерки, които наложиха абсолютно огледален режим спрямо американските медии. Под ударите на руския закон попадат няколко американски телевизии, радио „Гласът на Америка“ и още много други местни медии, финансирани от САЩ. Законът влезе в сила две седмици след регистрацията на руските медии в Щатите – на 25 ноември 2017 г.

Веднага, още на следващия ден, последва серия от осъдителни реакции. В специално изявление на дипломатическата служба на Европейския съюз се посочва, че законът е в противоречие с ангажиментите на Русия да спазва правата на човека. „Това е нова заплаха за свободата и независимостта на медиите и достъпа до информация, както и пореден опит за стесняване на пространството за независимите гласове в Русия“, като в изявлението си Европейската служба за външни отношения припомня, че позицията на ЕС за руския закон за чуждестранните агенти е изразена ясно и отдавна – той „засилва ограниченията върху упражняването на фундаменталните свободи в Русия, поглъща малкия ресурс на неправителствените организации и потиска независимото гражданско общество в страната“.  В същият ден законът е остро критикуван и от неправителствените организации „Хюман райтс уоч“ и „Амнести интернешънъл“, защото задължава засегнатите от него медии да дават пред властите отчет за финансовото си състояние и да декларират в продуктите си, че са „чуждестранни агенти“ – т. е. същото, което руските медии в САЩ вече са принудени да правят.

Всичко това се случва преди дори и една медия в Русия да е регистрирана като чуждестранен агент, докато в САЩ това вече се е случило. Впрочем, руските медии не са единствените, за които е прилаган ограничителният закон. Чрез него американците от години контролират и няколко китайски медии. Разбира се и в този случай мълчанието на европейските държавни и неправителствени структури е оглушително.

Изводите са три. Първо, когато чуждите агенти са американски, те са борци за свобода, правда и демокрация, но когато са руски, те са фашисти, комунисти и нацисти едновременно. Второ, свободата на словото може да съществува само ако не противоречи на интересите на САЩ. Трето, по-жалко, безгръбначно и безсмислено геополитическо образувание от Европейския съюз досега в историята на човешката цивилизация не е имало. Към момента обаче ние българите можем само да се срамуваме, че родината ни има нещо общо с ЕС. Що се отнася до САЩ, да се надяваме, че както и при всички станали империи в историята, и на най-новата Империя на злото ще ѝ видим края. И дано да е по-скоро.