„След като премиерът Бойко Борисов бе полят от първожреца Божидар Димитров с вода от кладенеца в Плиска, където е покръстен цар Борис Първи, да очакваме ли, че в най-скоро време 40 непокорни боляри ще бъдат обезглавени?“ Такъв въпрос беше зададен някъде във фейсбук и сложи началото на цяла серия от къде доброжелателни, къде (в повечето случаи) подигравателни коментари за случилото се в първата българска столица.
Покрай цялата дандания обаче важното остана на заден план. А то е, че за тази година правителството на окъпания Борисов оряза субсидията за теренни археологически проучвания цели 6 (шест) пъти. Миналото лято кабинетът на обругания Орешарски даде 3 млн лв за разкопки, докато за тази година средствата са едва 500 хил лв. Преките резултати са два – иманярите палят свещи за здравето на новото правителство, което им дава оперативен простор за действие, докато археолозите принудително бездействат, а директорите на музеи трескаво почват да се чудят с какви точно маймунджилъци да привлекат спонсори за експедициите си. На Божидар Димитров му е лесно, той познава добре министър-председателя, знае къде му е гъдела и с едно ритуално поливане осигури почти толкова допълнителни средства за разкопки в Плиска, колкото има отделени за цялата страна. И в това няма нищо лошо – целта оправдава средствата в крайна сметка. Кого да окъпят обаче колегите от музея в Малко Търново, примерно, които отговарят за голям район с огромно културно-историческо наследство, но с почти изчезнала икономика и измиращо население?
Лошото е друго. Случката даде повод за цяла кампания срещу опитите през последните години да се реставрират обектите на културно-историческо наследство. Американският таблоид „Капитал“ излезе с цяла тема на броя, в която се иронизират повечето от начинанията в тази посока. В интернет, любимото поле за действие на жълтопаветните интелектуалци, се развихри цяла буря от негодувание срещу „патриотарщината“. Пролича си и тренинга от предишната кампания, която беше срещу паметника на цар Самуил. Всичко българско беше охулено, осмяно и ехидно иронизирано.
Някъде в цялата кабинетна истерия, пардон, история се намесиха и самозвани специалисти по европейски проекти. Не можело така, защо да давала държавата пари за разкопки и реставрация, след като можело да се кандидатства пред еврофондовете. Може разбира се, но само ако първо има разкрити и разкопани структури. Защото по европейските програми има пари за реставрация, консервация и социализация, но не и за разкопки.
Същевременно страната ни продължава да е на едно от челните места по нелегален трафик на антики и незаконно придобиване на културни ценности. За това обаче реакция в интернет няма, нали? Да се е чуло нещо за подписка в тази насока? Няма и да се чуе, естествено. Вместо това цяла седмица общественото внимание беше вторачено в това жива или умряла е водата от кладенеца в Плиска и колко са нитратите в нея.
За да е завършена картината, ще опиша какво се случва, когато няма разкопки. Миналата година с 22 хил лв субсидия от община Добричка подновихме проучванията на ранновизантийската и средновековна българска крепост „Славната канара“. Открихме изключително редки находки, включително съкровище от 1241 бронзови монети от епохата на Юстиниан Велики. Тази година кметът на общината отново ни отпусна същата субсидия за продължаване на разкопките, но общинските съветници от ГЕРБ и ДПС в общинския съвет я провалиха, като гласуваха против. Мотивът им беше, че това било работа на държавата, а не на общината, и че кметът си правил пиар по този начин. Кметът, както можете да се досетите, не е от ГЕРБ и ДПС. След проваленото гласуване, само в рамките на следващия месец, крепостта беше буквално издънена от иманяри. Сещате се – съкровище, редки находки, иманярите се налепиха на мястото като мухи на мед. И го направиха да прилича на лунен пейзаж.
Тази история обаче не намери място по медиите. Нямаше възмутени интелектуалци, нямаше подписки, нямаше нищо. Това е драмата на българската археология, не измисления скандал с кладенеца в Плиска.