Има няколко много здрави и устойчиви български традиции, които оцеляват независимо от всичко. Снегът винаги ни изненадва през зимата, българите винаги псуват изненаданите кметове и министри, а накрая винаги дружно гласуват за същите тези, които псуват. Обаче тази година се появи нов и много интересен сюжет. Да го наречем така – отпор срещу недоволството.
По принцип наличието на гражданско недоволство е един от симптомите за наличие на демократично общество. Съответно липсата му е явен признак за наличието на диктатура. У нас незнайно защо, въпреки робската привързаност на българите към мачкащите и унижаващите ги управници, напоследък се правят сериозни опити това недоволство да се смачка още в зародиш. Не е ясно за какво им е на управляващите, след като така или иначе управляват в пълен комфорт, но въпреки това го правят.
Основните похвати за това са няколко.
1. Отричане на проблема: директорът на Агенция „Пътна инфраструктура“ ни убеждава, че било нормално на пътя да има до 10 см сняг и че нямало как асфалта да бил почистен до черно.
2. Прехвърляне на проблема на другите: виновни за задръстванията са шофьорите с летни гуми и най-вече големият сняг, който е най-големият от ледниковата епоха насам.
3. Активизиране на дежурните трубадури на властта – медиите: нахъсани журналистки вдъхновено рапортуват как всичко е прекрасно почистено, колите се движат нормално, тук-там се появяват репортажи на щастливи хора, отправящи благодарност за свършената работа на местния кмет, министър, министър-председател (може и в обратна градация).
4. Контраатака срещу недоволните: а вие защо не си почистихте пред вас, а? Само на общината и държавата ли чакате, търтеи долни? Ако някой контрира, че е слаб, болен и възрастен и не може да рине сняг, му се забива железният аргумент – ми като си толкова зле къде си тръгнал по улиците, да си счупиш някой крайник и да си в тежест на здравната каса, а? Стой си вкъщи и не се оплаквай. Ако някой се изхитри да каже, че вече си е платил данъците за почистване на тротоарите, и затова очаква общината да си свърши работата, му се отговаря така – ма с тия мизерни данъци ли чакаш да ти се изчисти? Докато не се увеличат, така ще е, затова не мрънкай.
5. Оправдаване на почистващите фирми: вие знаете ли колко е трудно на снегорина да рине сняг, а след него да навява отново и отново?
6. В случай, че точка 5 не подейства, се включва справедливия гняв срещу некадърните фирми: излиза съответният кмет, министър, министър-председател (може и в обратна градация) и тържествено заявява, че ще глоби почистващите фирми заради несвършената работа. Въпросът кой ще глоби съответният кмет, министър или министър-председател затова, че са избрали некадърници и крадци, не се задава.
7. Демонстрация на хумор и добро настроение: ако министър-председателят е в особено добра форма, може и виц да разкаже – „Това, което го построих, вие не можете да го почистите, ха-ха-ха“.
Накрая министър-председателят изрича заклинанието „Няма значение, важното е да сме живи и здрави“, и всички са доволни и щастливи. Тези, които продължават да недоволстват въпреки всичко, се игнорират като вечно недоволни мрънкачи, и идилията става пълна. Ако ще и айсберги да се появят по магистралите, все тая.
Както е казал класикът, важното е да сме живи и здрави.
