С оглед на усложнената обстановка в Либия, операцията на НАТО там и най-вече с оглед на изисканото от страна на пакта участие на български военни сили за северноафриканската държава заминава фрегатата „Дръзки“. Това гласи в резюме краткото съобщение от министерския съвет, с което България заяви, че ще се включи в бойните действия. Така. Само преди една година, почти по същото време, поисках нашето правителство да изпрати същата тази фрегата в Аденския залив, където само в рамките на месец бяха отвлечени три кораба с български екипажи на борда. Тогава обаче се почна едно увъртане, едно чупене на пръсти, не ти е работа. Ма нямало пари. Ма фрегатата била стара, нямало да доплава дотам. Ма щели да ни пленят кораба, та хептен сме щели да се изложим. Ма не било наша работа. Ма моряците сами били отишли в залива, кво като са български граждани, компаниите, дето са ги наели да им берат гайлето. Ма НАТО да се оправяло, ние сме малка държава, да не се бутаме между шамарите. Част от тези мъдри съждения идваха от Министерствата на отбраната и на външните работи, друга част от статиите и коментарите на мастити родни журналисти. Бая гюрюлтия се дигна тогава впрочем, а аз отнесох редовното обвинение, че си правя реклама. След което всичко утихна и никой нищо никъде не прати.
Обаче една година по-късно същата фрегата, която уж не можеше да плава, и за която нямаше пари, отплава за Либия. Там, за разлика от сомалийското крайбрежие, срещу себе си няма да има надуваеми лодки, а що годе равностоен боен флот. И авиация. Притесненията че фрегатата ни ще бъде пленена вече ги няма. Може би либийските военноморски сили са по-слабо подготвени от сомалийските пирати. Но както и да е. Нека сравним ситуацията преди и сега. В Либия има „усложнена обстановка“ – и в Аденския залив имаше. В Либия има застрашени български граждани – и в Аденския залив имаше. В Либия има операция на НАТО – и в Аденския залив имаше. В Либия НАТО изиска от нас да изпълним съюзническите си задължения – в Аденския залив НАТО заяви, че присъствието на български сили е желателно, но не задължително. И нашата колониална администрация си сви ушите и се направи на приятно разсеяна. За разлика от сега, когато и се заповяда директно и тя козирува моментално с ентисуазиран блясък в очите. И станахме по-дръзки с „Дръзки“. Хем пари намерихме, хем и допълнителен мотив за участие – за да отмъстим на Кадафито за медицинските ни сестри. Зер сега ни се е паднал, я.
Какво се оказва – при абсолютно идентични обстоятелства българската реакция зависи от чужд фактор. Нещо повече, защитата на българските граждани и българските интереси се осъществява под натиска на чужд фактор. Опа, съюзнически фактор, обърках се. И не е само това – същите мъдри журналисти, които преди една година осмиваха идеята за пращане на български кораби край Сомалия сега мълчат или дори правят бодри репортажи за нашите военни моряци. А уж у нас имало свободни медии… Очевидно войската ни се е превърнала в експедиционен корпус под чуждо командване. А за колониалната администрация, опа, за марионетните ни държавници, просто няма какво да кажем. Освен едно. Боже, пази България!
5 коментара на “Как станахме по-дръзки с „Дръзки“”
Абе може и да не е толкова просто – нищо че е напълно вярно! Може господарите на сомалийските пирати – те винаги са имали такива, да не са искали да си спрат кранчето с доходи от откупите – щото видите ли имало българи сред отвлечените заложници. И айде сега някаква си фрегата ще им се пречка. Щото пратят ли я, излезе ли в морето, няма тън мън, българските моряци си знаят работата! Справка „Дръзки“срещу „Хамидие“.
Да ама сега не е така, Кадафи си няма началник и се се бара по тарикат от другите. Така че, малко се позатегна кранчето на петрола. Тоест сега може -айде и българите да дойдат за цвят в коалиционната флота. Пък и е верно че сме засегнати де – не чак като англичаните ама все пак.
Пък за скандала с колониалната администрация – голям смях падна. Особено като стана ясно, че главнокомадващия на българската войска научил от вестниците за бойния поход на Дръзки. Срам.
Боже пази България!
Казано от морски капитан, възпитаник на ВВМУ „Никола Вапцаров“, това придобива особена тежест!
Само дето е точно обратното. В Сомалия „Дръзки“ трябваше реално да се сражава с пиратите, докато в Средиземно море няма да участва в никакви реални бойни действия. Това с равностойния боен флот няма изобщо да го коментирам. Все едно в момента натовските кораби участват в битката на седемте морета. Направо не знам как може да се пишат толкова смешни неща.
Ендрю, пак се излагаш. Значи за теб да потопиш надуваема лодка е „сражение“:))) Смешно е да говориш без да си проверил как стоят нещата. И без да си питал барем един морски офицер.
Андрей – не съм сигурен дали знаеш за какво става дума тук? Не знам дали си виждал кораб, който работи в тези води? Прилича на концентрационен лагер отвън. Толкова бодливи мрежи има по борда и леерите му. И по-богатите компании вече си решиха проблема май – наеха си собствени въоръжени сили (нещо като частна милиция), да си седят на мостика със сите оръжия, дето ще са им нужни, и си пазят корабите сами. Естествено, че е противо законно де. Така де като няма кой друг – опора в собствените сили. Някой китаец май го беше казал.
Други пък си направиха паник стая – нали се сещаш – седиш си вътре и чакаш някой да дойде да те спаси. Ама не ме питай как си вътре де! Щото няма да ти отговоря. Неудобно ми е някак си. 🙂
Пък за Дръзки, в какво ще участва или не в Средиземно море – от къде пък си толкоз сигурен? Връзки с НАТО нещо а?
Не е много сериозно. В такава ситуация никой – пак казвам никой – не може да прогнозира какво ще се случи!
„Дръзки“ – онзи дето е в Морската градина, излиза на патрулен поход с останалите миноносци и после ква стана тя а?
Има един закон – на Мърфи – писан е за флота като за начало. Чети може да ти се окаже интересно.
Поздрави и по кротко със смешното. 🙂