Така се случи, че на именния си ден се оказах в Рим. Използвах двата часа свободно време, които делегацията ни имаше в програмата, за да посетя една от най-старите и едновременно най-новите забележителности на Вечния град, която отдавна мечтаех да видя – колосът на Константин.
Статуята, която първият римски император с това име (и по-сетнешен християнски светец) издига в своя чест през 317 г., е 13 метра висока и се нарежда сред най-големите подобни в античния свят. През следващите столетия обаче не издържа предизвикателствата на времето и е разбита на части, като от нея оцеляват само десетина фрагмента – главата, двете стъпала, дясната китка, части от гърба и едната ръка. Дори и в този си вид са внушителни, но преди няколко години започна огромен проект по възстановяването на колоса по метода на анастилозата, при който старите части се вграждат в нови, идеално пасващи на старите. Работата трае в продължение на две години и през 2024 г. колосът на Константин беше открит отново 1700 години след поставянето си. Така статуята се превърна едновременно в стара и нова забележителност.
Самият Константин има прелюбопитна съдба. Този, чието име носим днес вероятно милиони хора по света, е един от най-великите хора в историята. Той узаконява християнската религия в Римската империя и е провъзгласен за светец и равноапостол, но остава езичник до края на живота си, като е покръстен едва няколко дни преди смъртта си – и според много историци е бил вече в кома и не е знаел какво се случва. Бил е безжалостен не само към враговете, но и към близките си – убива първородния си син Крисп заради подозрение в заговор. Неговите останали трима сина и наследници започват поредица от граждански войни помежду си, в които най-малкият, Констанций, побеждава и елиминира братята си, като впоследствие избива всичките им наследници. Самият той обаче няма мъжки наследници и оставя по милост един свой първи братовчед жив. Това е бъдещият император Юлиян, син на чичото на Констанций, който на свой ред вдига бунт срещу братовчед си и взема властта. Парадоксът е, че племенникът на императора, въвел християнството, се опитва да го премахне, като възстанови езичеството. Опитът е неуспешен, Юлиян е убит при вероятен заговор срещу него, а със смъртта му изчезва и мъжката линия на династията на Константин – едва при второто поколение след основателя си.
Историята има много поуки, и една от тях е, че този, който преследва световната слава почти винаги загубва семейното и личното си щастие. Но в крайна сметка тази история я знаем само ние, историците. За всички останали Константин е просто една от великите личности в историята, пред чийто възстановен колос в Рим идват да се снимат.
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации!
