Когато преди 22 години Берлинската стена падна един млад тогава американски политолог, Франсис Фукуяма, написа фундаменталната за онова време книга „Краят на историята“. След рухването на световния комунизъм светът беше залян от вълна на оптимизъм. Глобалното облекчение от изчезналото тягостно „мирно съвместно съществуване“ намери най-голямо изражение в тезата на Фукуяма. Според него с победата на демокрацията над тоталитарния комунизъм историята е стигнала до своя завършек и оттук насетне бъдещето на човечеството ще бъде под знака само на технологичното развитие. Оказа се обаче, че на историята не и се прииска да свърши толкова бързо и само няколко години след излизането си книгата беше развенчана, опровергана и забравена.
Едва ли някой от архитектите на българския т. нар. „преход“ е чел Фукуяма, но ако го е направил, сигурно много се е смял. Защото ако за американския политолог настъпваше краят на историята, за тях започваше началото на проектите. Един след друг – модерна лява партия, национално-радикални патриоти, земеделци, турска партия, сини демократи, Димитър Попов и експертите му, Любен Беров и експертите му, Жан, Иван, негово величество нищожеството, Волен и новия национализъм на „Атака“, тройната коалиция, Яне резесето, Бойко Борисов… За всяко време и за всеки гражданин по нещо – никой да не остане пренебрегнат. Българите се юрваха след поредния проект, после се разочароваха, после се хвърляха на следващия, после се разочароваха, после идваше новия спасител, после пак разочарование и така вече 22 години. Днес отново все повече хора си задават въпроса „Кой ще е следващият“ и отново някой някъде подготвя отговора.
И докато милиционерите от двете фракции – пожарникарската и кадесейската са се хванали гуша за гуша, държавата затъва със страшна сила. Няма да пиша за очевидни неща, а за нещо много по-важно – за загубата на вяра. Вяра в бъдещето на страната, в бъдещето на народа, в бъдещето на всеки един от нас. Защото когато на въпроса „кой ще ни оправи“ започнем да си отговаряме „няма кой“ за България наистина ще настъпи краят на историята. Както вече два пъти се е случвало в нашата история – през XI и XIV в. Когато паднахме под византийско и турско робство.
Аз съм на 31 г. В началото на „прехода“ бях на 10 г. Не искам видя края на нашата история. И затова искам да видя края на проектите. Не смятам, че от стотици поколения българи през хилядолетната ни история ние сме най-калпавите. И затова смятам, че трябва да се отървем от шлаката, която задръства историческото развитие на нашия народ вече повече от 20 години. На България е нужна смяна на поколенията. Всички, които забатачиха страната ни за десетилетия напред, е време най-малкото да се пенсионират. И да се радват, понеже повечето от тях са си просто за разстрел. Родината ни има нужда от нещо ново и различно. Милиционерите могат да ни предложат нещо ново, но то няма да е различно. Ако необременените от станалия вече идиотски сблъсък между комунисти и антикомунисти, доносници и ченгета и т. н. поемат управлението в свои ръце, България има шанс. Ако не – край на историята. На българската, не на световната.
7 коментара на “Краят на проектите”
Ами ако в дните след 10 ноември 1989 година архитектите на прехода и техните лакеи бяха изтребени чрез разстрелване, обесване, или по друг подходящ начин, сега нямаше да ги има тези проблеми. на държавата и трябва чистка, изтребление на червени гадове и лострация!
Пише се лустрация:)
nqma nikakvo zna4enie kak se pi6e lustraciq,stoqn doi4ev e prav i dokato ne izjiveem karvaviqt haos kato drugite biv6i soc.strani,nqma da se opravim i nai lo6oto,6te prodaljavat da zabogatqvat 6epa hora na garva na balgarina i nakraq ni 4aka darjava ot cigani i pensioneri umira6ti ot glad,a tezi pensioneri….tova 6te sme az,ti….nie,sabudete se horaaa!!!!1
Развитието на една държава зависи както от политиците така и от всеки един човек. Армиите печелят вийни с добри генерали, но най-вече със смели бойци готови на всичко за да победят, печелили сме ги на щик със саможертва и воля. За да има напредък трябва да има свободни по дух хора, които не чакат на държавата да им осигури бъдещето, а си го създават сами – за себе си, за децата си за родителите. Всеки трябва да изгради до съвършенство своя си свят. Да създаде българско семейство, да роди български деца, да създаде работно място за себе си, да осигури работа на други българи. А държавата тя трябва да стимулира тези именно хора, да ги стимулира не да им помага.Ние сме Българи и нямаме нужда от помощи ! Помощите са за циганите, на мен ми е обидно да видя българин да се оплаква и да казва „Нямам пари , много е скъпо държавата да направи нещо !“. Токът ни бил скъп. А колко българи крадът ток извинете?
Срам ме е да си помисля даже. Било мръсно навсякъде в градовете. А колко пъти на ден си хвърляте фасовете на пътя. Трябва да се борим с циганизацията на българите господа. С възпитание , с личен пример и с непоносимост към циганските номера на някой наши братя.
За фасовете сме на едно мнение. Още повече, че съм непушач:) Но аз поне не съм виждал българи да се оплакват и да искат държавата да им помага. Точно напротив – ние си влачим мълчаливо хомота, докато умрем. Явно имаш различни наблюдения от моите.
Ами мнението ми беше като твоето , но се промени в последно време. Гледам какви хора протестират за цените на горивата. Една част от тях са с газарски коли купени от татко. Имам професионални наблюдения върху шофьорите във Врана само, може и да не съм прав за цялата страна. Бих подкрепил обаче протест на бизнеса срещу банките, които спъват растежа в България от години. Но засега само спорната личност Алексей Петров обърна внимание на това. А аз бих желал да го чуя от вас и другите партии на които симпатизирам.
Личния ми пример се изчерпва с две деца и две работни места, засега. А искам да е доста повече.
Всеки прави колкото може. А за банките и ние сме говорили, но нямаме финансовия ресурс на Трактора, така че разбираемо е защо не си ни чул.