Повече права и гарантиране на отделен бюджет за циганите с румънско потекло в България, поиска румънският евродепутат Моника Маковей. Това се посочва в отворено писмо на бившия министър на правосъдието на Румъния и евродепутат Моника Маковей изпратено до премиера Бойко Борисов, министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин, министъра на образованието Меглена Кунева и Националния съвет за тристранно сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС.
„Миналата година към мен се обърнаха български граждани от румънски произход и ме информираха за трудностите на ромите с румънско потекло в България да изучават учебните предмети на румънски език. За втори път сигнализирам за тези проблеми. Всички живеещи в България румънци трябва да бъдат признати и да бъдат третирани като национално малцинство в съответствие с международното право”, се посочва още в позицията й.
Няколко неща стават ясни от позицията на Маковей. Първо, според нея циганите имат румънско потекло. Аз няма да навлизам в етноложкия дискурс на темата дали ромите са произлезли от румънците, или румънците от ромите. Само ще уточня, че явно за Маковей разлика между цигани и румънци няма, и по този въпрос с нея не само че няма да споря, но направо ще се съглася. Второ, след като писмото на Маковей е провокирано от български „роми-румънци“ (каквото и да означава това), очевидно България е на път да се сдобие с нови професионални доносници срещу себе си, отгледани и откърмени от българската държава. Трето, понеже нашата страна отдавна не е държава в истинския смисъл на думата, а разграден двор, очевидно и северните ни съседи, наред с всички останали, започват да хвърлят око на юг от Дунава и превантивно си „ограждат“ парче от нашия народ и земя.
Припомням, че на последното преброяване през 2011 г. у нас бяха отбелязани 891 румънци и повече от 300 000 цигани, но нито един „циганин-румънец“. В нашата страна наистина има отделна българска етнографска (но не етническа) общност, която говори смесен влахо-български диалект, който обаче по никакъв начин не може да се нарече румънски. Неговите носители са няколко хиляди души в Североизточна България и той е на изчезване. За сметка на това обаче в старите български земи в Северна Добруджа, Банат и Влашката равнина (в днешна Румъния) живеят повече от 500 000 българи, говорещи класически български език, и които румънската държава не признава за такива. Тя признава за българи само няколко хиляди наши сънародници в Банат.
Затова България би следвало да постави с пълно основане въпроса за спазването на техните права, които Румъния не зачита и не спазва. Ако не последва подобна реакция, очевидно действията на Маковей ще бъдат напълно оправдани и не би следвало да се учудваме от последващи, още по-абсурдни и нагли претенции. И то не само от румънска страна.
1 коментар на “Наглостта на румънците”
Гжа Маковей, невярвам че не разбира от Балканска история, но тя дейстъва па принципа на нападението което в случая е „нормално“ при станите който са заграбили изконни български и други земи по несправедливите „мирни договори“ от края на 20ти век. Те „румъните“ да не останат по назад от другите ни съседи, иска им се да имат и те „антично „потекло, и хоп са се вханали здраво за Дечебал и Даките, който нямат нищо общто с сегашните или по точно с модерните „румъни“, който начало водят от 1859 година, тоест тогава се е измислила тази нация „румънската“. Но тук не мога да разбера да кого те искат да принадлежат расово: на античните римляни или на съвремените Роми ,или оп точно цигани!?, то и двата случая са спорни.
Нека сега да започнем ц малко пред-история: Днешните предели на съвремена Румъния са били изкинни булгарски земи още от птреди Първото Българско Царство, тоест към 4 ти век, българите Оногундури в състава на Племения Съюз на Атила и последвалия Аварски хаганат са се заселили трайно по тези земи, по времето на тази епоха не е имало абсолютно никаква следа от тракийскте даки на Дечебал. През цялото врене на Първото Българско Царство, дне;ните земи на Румъния, включително и Трансилвания е били неразделна част от България, която е известна в истирията като Зад-Дунавска България, та чак цлед паданерто на България под византийска власт, тоест след 1020 гидина, също тогава и областа Седмогорието, тоест Трансилвания е завладяна от унгарските племена. пумънците заграбват Трансилвания от унгарците едва след Първата Световна Война, по несправедливия Версайски „мирен“ договор Не така случайно Второто Българско царство започва северна днешна България и от територията на Влахия, като по удобно и одалечено място от централната византийска власт. Следпадането на България под турско иго, свормираните Дунавски Воеводства са имали български характер, господарите им са били български боляри, официалния език е бил българския, вижте многобройните официални грамоти от този период, Богосдлъвението е било на български език. Не така случайно са изобилните топогравски и лични имена хора, градове, реки, планини и прочие. А колкото до така наречените „власи“ в Северна България може да се даде следния отговор: След 16 век Дунавските Воеводства са управявани от крайно корумпирани фанариоти, с което животът на селското закрепостено население станало тежко и непоносимо, единствения начин да се освободят от него е било бягството отвъд Дунава, в Севрна България, където животът е бил много по лек за живеене отколкото в чокойска Влахия и Молдива.
Накрая една малка румънска рима за Гжа. Маковей:
Kutsu,Kutsu Makovei
mamaliga daka vrei,
Daka nu o bag in kosh.
maine o dau la kokosh.