Трудно е да жонглираш с властта, когато вече си част от нея. Най-трудно е обаче да бъдеш последователен, да имаш идеология, която да следваш неотклонно и с цената дори на това да не бъдеш харесван. Лицемерието в българския политически живот отдавна не е новост, но с всеки изминал ден ставаме свидетели на преминаването му към политическа наглост. Тепърва ще ставаме свидетели на разминаване между думи и реални действия, тепърва популизмът ще взема превес, защото най-лесно е да излъжеш, когато искаш доверие, а когато го получиш, удобно да забравиш обещанията си, триковете и очакванията.
От два дни Народното събрание има постоянни комисии. Външната такава беше оглавена от председателя на ПГ на ПБ – Петър Витанов. Същият този Витанов, който на 1-ви април в интервю каза за споразумението с Украйна „самото споразумение не е толкова безобидно и не е свързано само с производство на дронове. Идеята на това споразумение, трета точка е така малко смущаваща, защото тя предвижда след края на войната, ако има нова агресия от страна на Русия към Украйна, да има общи колективни военни действия…“, а само месец по-късно, на 10 май, вече като част от управляващите заяви „в крайна сметка споразумението не е широко обвързващо…“. Повече доказателства за липса на експертиза мисля, че не са необходими.
Необходимо е само да гледаме действията. Външната политика не е послушание, тя е последователност, защита само и единствено на българския национален интерес и нито крачка в посока игра с националната ни сигурност. А вчера в Народното събрание за пореден път бяхме наречени крайни от правителството на Радев, само защото искаме да бъде защитен националният ни интерес. Но за това ще ви разкажа следващия път.
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации!
