Само между СДС и ДСБ ли са предварителните избори?

Утре в България ще се състоят четвъртите предварителни избори в нашата история. Първите бяха през 1996 г. за излъчване на общ кандидат-президент на ОДС и бяха отчетени като изключително успешни. Вторите бяха през 1997 г. за избиране на кандидати за депутати и бяха частично анулирани там, където спечелиха неудобни на Иван Костов лица. Третите бяха през 1999 г. за избиране на кандидати за кметове и бяха отчетени като пълен провал след серия от скандали между съперниците от уж вече единната и обща партия СДС. След което всички резултати бяха анулирани. След пауза от 12 години експериментът отново ще бъде проведен. И по всичко личи, че резултатите имат потенциала да надминат по скандалност дори и тези от 1999 г. Тогава обвиненията бяха направо невинни – тук някой кандидат раздавал брашно и олио на циганите, за да гласуват за него, там пък леви обувки, а десните след вота (за правилния кандидат) и така. Впрочем това с обувките се превърна в сериозен хит на изборните кампании у нас. Но днес сблъсъкът между Светослав Малинов и Румен Христов от една страна, и Прошко Прошков и Владимир Кисьов отдавна вече е надхвърлил битовите измерения на брашното, олиото и обувките. Румен Христов, ако помните, беше обявен за кандидата на ДПС на изборите за председател на СДС през 2008 г. Кисьов пък разви топли отношения с Бойко Борисов по времето, когато беше шеф на столичния общински съвет. Което неслучайно доведе до гласно обявената подкрепа от страна на министър-председателя към кандидатите на СДС. От друга страна дори и левият кандидат за кмет на София Георги Кадиев обяви, че ще гласува на „сините“ избори, и макар да не обяви кого ще подкрепи, създаде изключителен прецедент в най-новата ни политическа история. Междувременно срещу кандидатите на ДСБ започна мощна медийна кампания, съпроводена с активна такава в подкрепа на СДС. Костовистите отдавна са свикнали да работят на принципа на бащата-основател на партията си „сами срещу всички“, обаче даже и те изразиха, макар и неофициално, опасения от контролиран вот в неделя. Като под контролиран разбирайте не от тях, разбира се, понеже ако на свой ред имаха възможности едва ли биха имали скрупули да ги използват.

Без да коментирам финансовия и медиен потенциал на двете партии е ясно, че на СДС се дава сериозно рамо отвън. Отговорът на въпроса само между СДС и ДСБ ли са изборите, се налага от само себе си – всеки политически играч с удоволствие в такава ситуация би инвестирал в по-удобния опонент. Не съм привърженик на нито една от двете страни в Синята коалиция, и както добре знаят познаващите ме хора, с удоволствие бих вкарал в затвора Иван Костов, когото смятам за един от главните рушители на съвременна България. Но кампанията срещу кандидатите на ДСБ е нечестна и непочтена. Винаги съм разбирал политиката като съревнование на идеи, а не на клиентели и портфейли. И винаги съм приемал като предизвикателство равностойния двубой. Такъв в момента могат да осигурят Малинов и Прошков, като Прошко ми направи особено добро впечатление с младостта си, хъса си и последователния и нетрадиционен за типичния български политик изказ. Все неща, заради които с удоволствие бих гласувал за него. Силно се надявам в неделя, в името на доброто състезание, да победят по-добрите кандидати. Ако ги оставят да се състезават сами, естествено.