Свободата като тормоз

Наскоро гледах по телевизията един човек, който обясняваше как въобще не го интересувала забраната за пушене в заведенията и щял да прави каквото си иска. Ограничавали го, пък той не бил свикнал да го ограничават. Междувременно се заформиха серия от протести срещу цигарената забрана, кой от кой по-пълни с дебеловрати ресторантьори и уплашено озъртащи се техни служители. Изведнъж се оказа, че едва ли не всички кръчми щели да фалират заради този закон. Пак по същото време от някаква браншова организация изохкаха, че щели да им отидат на вятъра инвестициите, направени преди 2 години за обособяване на отделни зали за пушачи и непушачи. Върха на всичко беше, когато тук-там се промъкнаха твърдения, че видите ли пушачите в България били 60% от населението и непушачите трябвало да се съобразяват с тях.

В тази връзка ми се ще и аз да кажа някои неща. Не, не можете да правите каквото си искате, съжалявам. Утре може да ви се прииска да карате из града с 100 км/ч, вдругиден – да пазарувате в магазина без да плащате. Няма как. Или има, но ще си носите последствията – глоби, актове и т. н. За кръчмите – как пък не фалираха кръчмите в Европа, където не се пуши от години? Как пък не хлопнаха кепенци прочутите английски и ирландски пъбове? А нашите щели да фалират?!? Апропо, досега не съм видял празна кръчма заради забраната. Хората си пушат или отвън, или с електронни цигари, никой не ги е спрял. Инвестициите – ами нали точно браншовите организации ги поискаха тези зали през 2010 г., когато за първи път щеше да се приложи забраната. Изрично им беше обяснено, че гратисния период е за 2 години, а сега плачат. Надявали са се хората, че ще минат метъра, хубаво, но нека да не леят крокодилските сълзи сега. Пушаческата статистика пък окончателно пресоли манджата – скоро очаквам да се окаже, че и пеленачетата у нас са активни пушачи.

Не че не се опитвам да разбера другата страна, но не разбирам нейното желание освен себе си да трови и другите. В нито едно заведение разделението на залите не сработи и тютюневия дим осмърдяваше всички наред. Да не говорим, че повечето кръчми така и не направиха такива зали. Ако някой смята това за нормално и редно, аз не. Както и по-голямата част от българското население, каквото и да говорят ресторантьорските статистики. В крайна сметка личната свобода на всеки човек свършва там, където почва свободата на другия. А от всички тези протести стана ясно, че някои разбират свободата като възможност да тормозят другите.