На 1 декември едно интервю на известния гръцки композитор Стаматис Краунакис в забавно предаване на гръцката телевизия предизвика бурни реакции в цяла Гърция. Изявлението, което разбуни страстите в голяма част от гръцкото общество бе: „Дойде приятел от Северна Гърция и ми каза: „От колко години хората в Северна Гърция говорят на гръцки език? От сто? Преди освобожденията са говорили на български”. Както казват, никой от живеещите над Ламия (град в Централна Гърция) не разбира гръцки език”.
Тъй като историческите и етнографските факти са такива, че казаното от Краунакис напълно отговаря на истината, истерията около неговите думи изглежда необяснима за живеещите извън Гърция. От гледна точка на гръцката национална митология обаче композиторът извърши най-големия грях към гръцкия народ – в две изречения той припомни скритата история на разширяването на модерната гръцка държава. Когато през 1912 г. гръцките армии окупират земите на Беломорска Македония, а през 1919 г. и Беломорска Тракия, там ги посреща българско население, което не знае и дума гръцки, и за което гърците представляват екзотика. Въпреки всички усилия, репресии, изселвания, преследвания и последователен асимилационен натиск, и до ден днешен в северните краища на Гърция живее българско население, чийто брой варира според различните изследователи от 250 000 до 550 000 души. Има цели села, в които и сега не живеят други хора, освен българи.
Българският език обаче далеч не е единственият, който се употребява в гръцките предели. В Епир продължава да живее и да се развива влашкият народ, който всъщност е коренното население на тези земи (както българите са най-старото оцеляло до днес коренно население на Македония и Тракия). Много влашки села има също в Тесалия, както и в района на Олимп. И тук, въпреки опитите за асимилация, влашкият език и самосъзнание са живи. Даже нещо повече – отношението на гърците към тях не е толкова брутално, каквото е към българите, и това им позволява да имат своя особена културна автономност, запазваща тяхната самобитна култура в доминиращата гръцка езикова среда.
Като прибавим към всичко това и наличието на почти 700 000 албанци, които наводниха Гърция след 1989 г., а и като припомним, че и до днес в Пелопонес, Атика, Беотия и дори по някои от беломорските острови живее старо албанско население, оцеляло от средновековните времена, ще разберем защо двете кратки изречения на Краунакис предизвикаха такъв отзвук. Навсякъде, както у дома, така и навън, Гърция е представяна като монокултурна и моноетническа страна, в която има само едно малцинство, и то е религиозно – мюсюлманите в Беломорска Тракия. Истината обаче е много по-различна. Малцинствата в Гърция са над 25% от общия брой на населението и продължават да се увеличават. Независимо от това, от 1912 г. досега окупацията на Македония и Тракия е представяна винаги като освобождение, а над българите, власите и албанците пада тежкият саван на гърцизма.
Краунакис повдигна, волно или неволно, за кратко този саван и припомни историческите грехове на гръцката нация спрямо нейните съседи. Грехове, които тя все още отрича и не иска да признае…
22 коментара на “Скритите грехове на Гърция”
Господин Костадинов, чудесна статия. Поздравления!
А според Вас докъде има българи днес в Егейска Македония? Кои са най-южните села с българи? Вие знам, че сте ходил там и сте проучвал на място. В Гърция освен минимум 400 000 българи в Егейска Македония и 50 000 помаци в Тракия живеят и 30 000 гагаузи българи преселници от Източна Тракия и малък брой местни в селища като Зъхна, Порна и други. За тях почти никой не е писал. Освен това в Западна Тракия се преселват и хиляди гръкомани българи от Мала Азия, България и Източна Тракия. Според мен в Гърция днес има около 560 000 етнически българи без да броим емигрантите от последните 25 години. Надявам се, че ще ми отговорите на въпросите.
Най-южните села са в Костурско, Кайлярско, Берско и Негушко. Мисля, че най-южното българско село днес е Eзерец (дн. Петропулаки), Костурско.
Според доклад на Европейската комисия в област Кожани има 15 села с българозични около Кайляри, както и още 2-3 в останалата част на областта. Лично според мен българоезични население има и в селата Занско, Кремин, Дряново, Видулуща, Чърчища, Нестиничан, Сломища, Мелидони, Трапезица, както и в градовете Сятища и Анаселица. Дори според Мишев Пипилища е българско, а не влашко село, но никой не го изследвал.
И как реши че има, след като не си ходил? Аз съм бил в някои от тези села, както и двата посочени града. Българи там няма, освен може би отделни преселници от ново време. Старо местно българско население там за съжаление няма.
Данайците трябва да напуснат Тракия и Македония.
Сигурно от Европейската комисия са си измислили, че в други села на област Кожани освен кайлярските има българоезични. от Населица има участници в Кресененско-Разложкото въстание и то не един.
Румене, би ли посочил кой е този доклад на Европейската комисия? Също така ще ти припомня административния факт, че Кожани е център на цяла периферия, в която влизат и Лерин, и Костур и всички останали градове в западната част на Беломорска Македония. В този смисъл кайлярските села, както и леринските примерно, също биха могли да бъдат описани като кожански. На последно място – от Шкодра, Прищина, Сараево също има участници в българското опълчение. Но това не значи, че тези градове да били български. Опитите да се премести етническата ни граница на места, където през 19 век няма българи вече, само компрометират доказаните факти за българската доминация в други, вече значително обезбългарени области.
Имал съм честта и удоволствието да разговарям с достатъчно българоговорящи жители от северна Гърция. На български. За съжаление, нито един от тях нямаше българско самосъзнание, с едно единствено изключение. В най-добрия случай се определят като македонци. Имах един случай с един мъж с благозвучното ,,гръцко име“ … Иво. Възрастни жители, които пазеха спомена от техните бащи и братя от техните борби и гонения, побоищата в училище и опитите за асимилация. Но само толкова. Един път работих с група помаци, някъде от ксантийско, и там единствено те с половин уста признаваха, че са българи. Имаше мъж на име Ибрахим, който открито съжаляваше за комунизма в България, и че не е направил нищо за обединението поне на помаците от двете страни на границата. Имах добро приятелство с 80-тина годишната Амалия, родом от Косинец, Костурско. От нея зная ужасите на населението от окупираните от гърците територии. Баща и беше купил 20-те години на 20 в. жилище във Варна, и семейството и го поддържало доста време. Тя така и не можа да ми обясни, защо апартамента е купен в България, а не в Атина или Белград, понеже се самоопределяше като македонка. Не тук е мястото да пиша за всички мои скромни наблюдения, но според мен така е положението по принцип в целия егейски дял на Македония. Много бих се радвал ако не е така. Та, мисълта ми е, че какъвто и език да се говори там, важно е населението как се самоопределя. Всичко друго е чиста игра на тото. 45 г интернационализъм доста неща погребаха от нашето минало, което можеше да е наше, частично поне, общо бъдеще. Като за край, бих искал да напиша думите на леля Амалия, когато ми описваше брат си на български- ,,Живя като грък и умря като грък“. Тези думи бая ме засегнаха тогава, но това е трагедията на хората от онзи край – семейства са били разделяни от идеология, баща и(според мен), се е чувствал българин, Амалия – македонка, а брат и – грък. Гледал съм филма ти за Егейска Македония, г-н Костадинов, но искрено бих се радвал ако споделиш, че поне малка част от българоезичното население там, са чувства българи. Благодаря предварително.
Г-н Иванов, има достатъчно много хора в беломорска Македония, които се определят като българи. Да, те не са мнозинството от българоговорящите, но не са и за подценяване като фактор. Проблемът е, че нашата власт умишлено не прави нищо, за да възроди националното самосъзнание на тези наши измъчени сънародници. През последните години се засили влиянието на т. нар. националистически партии в управлението на страната. Предишното управление зависеше от Атака, сегашното от Псевдопатриотичния фронт. Никой обаче не си мърда пръста за българите в Гърция, което въобще не е случайно. Особено с оглед последователната антибългарска политика на т. нар. Патриотичен фронт.
Българомохамеданите на които сега гърците изграждат помашка идентичност за да не се потурчат не са 50х. а не по малко от 500х.В това число потурчили се и турчеещи се.
Според проучване на Европейската комисия от 1992 год. в Гърция живеят 30 000 души, говорещи български и 75 000, говорещи несъществуващия „славяномакедонски”. В раздела „Славяномакедонски/български в Гърция” са посочени районите, в които се говори „славомакедонски/български”:
Област Флорина (Лерин) – 70-72 села, в Суровичево и Лерин.
Област Пела – около 70 села, повечето на западната част от областта, също и в градовете Съботско и Воден. И Енидже Вардар бих добавил аз.
Област Кастория (Костур) – в 77 села, в Хрупища и отчасти в Костур.
Област Козани (Кожани) – 14 села в Еордея в района на Кайляри, както и в още 2 – 3 в останалата част на областта.
Област Иматия – 10-11 села около Негуш и 2 в района на Бер.
Област Килкис (Кукуш) – 17 села в района на Пеони плюс Гумендже и Боймица, както и 10 села в ареала на Кукуш.
Област Солун – в 30 села, разположени в по-голямата си част в западната й половина.
Област Серес (Сяр) – около 55 села, повечето от които са в района на Долна Джумая и в Каменица в самият център Сяр.
Област Драма – около 10 села на запад от областта.
Халкидики, Пиерия – макар, че има анкетирани, липсват данни за селищата
Както се вижда ясно са разграничени областите Кастория, Лерин и Кожани. Ето линк към източника, всеки сам може да се убеди какво е написано.
http://www.uoc.edu/euromosaic/web/homect/index2.html
Ясно е, че част от българите не са декларирали, че говорят български език. Много повече са от 105 000.
Сигурно и в Берско са в едно-две села, нищо, че има свидетелства, че са в много повече. Сигурно и българи за някои няма по на север от Алексинац в Сърбия, нищо, че самите сърби и Гаврил Занетов пишат, че голяма част от населението по долината на р. Велика Морава е преселено от Южното Поморавие, македония и Тимошко. Ето впрочем какви са били границите на българският език според проф. Беню Цонев:
В заключение Беньо Цонев обобщава, че Косово-Тимошкото и Моравското наречие е два пъти повече българско, отколкото сръбско. Според него западната граница на Българската езикова територия върви по западния бряг на река Велика Морава, достига западно от Крушевац, пресича планините Ястребац и Копалник (Копаоник) и отива към Прищина и Призрен. На юг от Призрен „захваща” македонския говор на т.нар. „торбеши” или Призренски помаци (т.е. гораните). Областите Люма и Дебър са изцяло албански, въпреки че селищата носят български имена, но на запад от Дебър остават българските помашки села Търново, Себище, Борово, Стеблево (в областта Голо Бърдо). От планината Ябланица (до Голо Бърдо) на юг границата върви почти по западния бряг на Охридското езеро където продължава по западния склон на планината Грамос, като завива към Хрупища, Костенарията (Костурско), достига Кожани и оттук по река Бистрица, през Бер, достига до Солунския залив. Сигурно Беню Цонев е лъжец и население от български произход тогава е нямало в Кожани и Анаселишко, въпреки, че той ги включва в границите на българската езикова територия.
Румене, правиш ли разлика между Европейска комисия и Каталонски университет:) Защото твоя линк е на втората институция, не на първата. Що се отнася до цитираното от теб изследване, то бърка области (периферии) с общини (номи). Незнайно защо, впрочем, но важното е друго. Както много пъти съм ти казвал, хубаво е когато пишеш за етнически реалности ДНЕС, да използваш актуални ДНЕШНИ данни. Иначе можем да цитираме и Кекавмен, който говори за българи в Тесалия и Епир, но които за съжаление вече са или изтребени, или погърчени. Що се отнася до Беню Цонев, да, той греши за южната езикова граница, и това се отбелязва от всеки изследовател. Накрая ще припомня факта, че съм ходил неколкократно по тези земи и места и след месец пак ще ходя. Където има българи, съм ги документирал, но където няма не мога да лъжа и да си измислям. Нашата кауза няма да спечели от това.
А за другия коментатор – ало, надрусано гъркоманско наркоманче, ела при нас, айде, чакаме те:) И недей намесва каракачаните, наркоманче, те нямат нищо общо с турското ви племе, те са наша кръв и неразделна част от нашата нация:) Така че, гамото мана, малака:)
ЩЕ ТЕ СМАЧКАМ КОСТАДИНЧО..ЩЕ ТИ ПОКАЖА ГРЪЦКАТА СИЛА !!
СМЪРТ ЗА ВСИЧКИТЕ ВУЛГАРИ.
ТАТАРИ..УМРЕТЕ ..ДА УМРЕТЕ ЕБАНО ПЛЕМЕ ДОЛНО,..ВУЛГАРСКО.
ГЪРЦИЯ СКОРО ЩЕ ВЛЕЗЕ ВЪВ ВУЛГАРОСТАН И ЩЕ ИЗБИЕМ ВУЛГАРИТЕ…ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ГРАНИЦА С РУМАНИА.
НИЕ КАРАКАЧАНИТЕ СМЕ ГЪРЦИ…И ЩЕ ВИ ПОМЕТЕМ ОТ НАШАТА КАРАКАЧАНСКА ЗЕМЯ.
Γαμω το μουνη που σε πεταξε σ΄αυτο το κοσμο,ρε μαλακα,ρε πουστη…ξεσκησμενη πουτανα και καριολα
Ей, каракачанско ЦИГАНЧЕ – погърчено, насрано! И Господ няма да ти помогне като терористичен набарам, помиар-μαλακα! Ще ти откъсна ръцете и с тях ще ти бия шамари през смрадливата, кенефджийска уста, лайно гъркоманско, миризливо и мазно!!!!!
Ей, каракачанско ЦИГАНЧЕ – погърчено, насрано! И Господ няма да ти помогне като те набарам, жалък помиар-μαλακα! Няма да те чакам в България, вече съм в подножието на Олимп на бар на плажа в Λεπτοκαρυά! Къде си мангалчо, да ти откъсна ръцете и с тях да ти бия БЪЛГАРСКИ ШАМАРИ на хайдушки потомък от Родопите, право през смрадливата, кенефджийска уста, лайно гъркоманско, миризливо и мазно, σκατά !!!!!
Здравейте, г-н Костадинов,
Поздравления за чудесния блог и интересната статия. Понеже част от рода ми са преселници от Костурско, бих искал да ви попитам дали имате наблюдения върху костурския край и дали все още има села, в които има хора с българско самосъзнание?
Има села, населени с хора с българско самосъзнание, но хората трудно се откриват пред непознати. Ако знаете от кое село идва вашия род, единственото което мога да ви посъветвам е да отидете до там, да намерите ваши роднини и сам да се уверите, че България още е жива по тези стари наши земи.
Аз не си фантазирам, а това което пиша се базира на прочетеното в различни книги и статии. През XIX в. в някои села на Анаселишко е имало българи. Но както и да е. Нямам намерение да убеждавам, който и да е. нека всеки сам се убеди каква е истината.
А ти щом си толкова добре информиран и си ходил навсякъде в Егейска Македония напиши в кои села в Берско има българи днес ако обичаш. За този район информацията е доста оскъдна.
Румене, казвал съм ти много пъти – иди сам и се убеди лично в реалностите:) И още нещо – ако може да не ми казваш какво да пиша и какво да не пиша. Става ли?
ИЗРАСНАХ НА ГРАНИЦАТА С ГЪРЦИЯ ОТ МОЕТО СЕЛО СЕ ВИЖДАТ МНОГО КАТОВЕ ПЛАНИНИ АЛИ БОТУШ И ГРЪЦКИЯ БОЗДАГ
И ОЛИМП.ВИНАГИ ПИТАХ ДЯДОМИ КАК Е ЗАД ВЪРХОВЕТЕ.ОТГОВОРЪТ БЕШЕ ,ЧЕ ХОДЕЛИ В ДРАМСКОТО ПОЛЕ С ОВЦЕТЕ ПРЕЗ ЗИМАТА.НО ЗА ХОРАТА НИЩО НЕ МИ КАЗВАШЕ.И КОГАТО ОБИКОЛИХ СЕВЕРНА ГЪРЦИЯ.АЗ РАЗБИРАХ ХОРАТА КАКВО ГОВОРЯТ.ПЯХМЕ РОДОПСКИ ПЕСНИ В ЕДНО СЕЛО .НЯМА ДА ЗАБРАВЯ СЪЛЗИТЕ НА ХОРАТА .НЯМА ПО ИЗТРАДАЛ НАРОД В СВЕТА.НЕКА ГИ ОСТАВИМ НА МИРА ТАКАВА Е СЪДБАТА .ИСТИНАТА Е ,ЧЕ ТОВА НАСЕЛЕНИЕ Е ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ ПОМАЦИ ЗАПАЗИЛИ СВОЯТ РОДЕН ЕЗИК И МАГИЯТА НА РОДОПА.
Пише ви Христо Николов,живеещ в Кебек,Канада
ШОПЕТО,….да се стегнат,да сьздадат училище за децата от грьцка Македония.
ФИЛЕБИЛИЙЦИ,….да се стегнат и сьздадат училище за децата от грьцка Тракия
И никой да не се ОФЛЯНКВА.
Извинения няма.
Майката му е ,….тези НАШИ ДЕЦА да учат оригиналния бьлгарски език.
И да знаят,…че Бьлгария не ги е забравила !