В Румъния стана жестока трагедия в столична дискотека, при която загинаха 30 младежи. Само за 24 часа страната беше на път да избухне в революция. Десетки хиляди румънци излязоха по улиците на Букурещ за да протестират срещу корупцията в управлението и още същата вечер румънският министър-председател Виктор Понта подаде оставка. Впрочем, срещу същият този Понта се води дело за корупция и по ирония на съдбата два дни по-късно той беше принуден да се яви в съда като обвиняем.
Така. Сега да си представим, че нещо подобно (недай Боже) се случи у нас. Бойко Борисов ще обвини за това правителството на Орешарски. От МВР ще започнат проверка за това дали са били спазени всички правила за безопасност. Проверката ще приключи след 8 години и ще установи дребни нарушения, за които ще са виновни бодигардовете, а не собствениците на клуба. Същото ще се случи и с делото по случая, образувано от прокуратурата. Протести първоначално няма да има. След известно време във фейсбук ще се заформи група от протестиращи с хиляди членове. На организирания след това протест ще дойдат едва няколко десетки. Междувременно опозицията ще се е окопитила и ще иска оставки. Верните на кабинета медии (т. е. всички медии) ще отговорят на удара с журналистически „разкрития“, че всъщност загиналите са били наркомани, а в дискотеката се е вихрила оргия. Фейсбук-тролове ще залеят мрежата с коментари, че деградетата от клуба са си заслужавали съдбата. Ако протестите случайно са се развили в по-масови, от Реформаторския блок ще назоват поименно Путин като причинител на пожара и организатор на протестите. Накрая Плевнелиев ще сложи точка на всичко, като с блеещ тон и скръбна физиономия призове всички да се обединим в страданието си, да не допускаме трагедията да се повтаря и да вървим напред.
Малко по-горе написах да си представим какво би станало. Всъщност няма нужда да си представяме. Помните ли „Индиго“ и смазаните тогава 7 деца? Сетихте се, нали? Точно това стана тогава. За наш срам. И не само. За срам на човечеството, към което уж се числим. Защото това, в което ние живеем, не е човешка държава, не е човешко общество, то е скотобойна, в която докато касапите трепят едни скотове, други скотове им ръкопляскат, а останалите преживят безучастно и тъпо.
Чудите се докога ще продължава всичко това? Е как докога? Още Вапцаров го е написал преди 80 години: „И чакаш така, като скот в скотобойна…“ („Песен за човека“). И ние така. Чакаме и ще чакаме, докато приключат и с последния от нас.
