Това ни чака…

Последната справка на Националния статистически институт от месец май 2009 г. сочи, че за последните 8 г. от географската карта на България официално са заличени 41 селища, 130 нямат нито един жител, а близо 1300 са тези с население под 100 души. Не са малко и умиращите села у нас с под 10 останали жители, ситуация, която често се обяснява със засилващата се урбанизация като цяло в модерния свят. А в България има общо 5600 населени места…

Преди две седмици бях по работа в Малко Търново. Не бях ходил там от 2001 г. Това, което се вижда там, е трудно за описване…

Според статистиката

Общината има 13 селища и държи първенството у нас по най-слабо населена територия. Статистиката от последното преброяване сочи, че 4551 души живеят в община Малко Търново, която се простира на 800 кв. м, от тях 80 процента са гори. От тях в града са живели 2946 човека. Само че днешната ситуация няма нищо общо със статистиката от преди 10 години и това е видимо и с просто око.

Състояние на района

В момента, в който се доближат първите възвишения на Странджа и движението по шосето спира. Няма коли нито към, нито от Малко Търново. Пътя става все по-разбит, и то с дупки, в някои от които е покарала дори трева…

Минаваме през Звездец, старото възрожденско Гьоктепе. Това село, някога почти градче, символ на старата българска казарма и армия от преди 1989 г., днес прилича на едно обикновено циганско гето. В старите офицерски блокчета, строени от двете страни на пътя, днес са се (само)настанили десетки цигани – броят им, според официалните данни от 2001 г., е 197 и вече надвишава броя на българите. Според местните хора, обаче, те са поне 2 пъти повече и не спират да прииждат нови и нови техни роднини и приятели от цяла България.

Следващите 15 км до Малко Търново няма друго село, освен Бръшлян, но то е на 2 км встрани от пътя. Влизайки в града, първото нещо, което виждаме е една тумба от полуголи циганчета, които си играят край полуразрушена къща. А самият град…

В Малко Търново

В 11 ч. нищо не работи, защото няма смисъл, няма хора просто. Няма ресторант, няма магазин, няма нищо. На всички врати има големи катинари, а витрините отвътре са полупразни. Почвам да броя децата по улиците, след един час стигнах до 3 и се отказах. Всъщност, ако трябва да съм коректен, броих българските деца, а не циганчетата, които изскачаха отвсякъде.

Прекосихме целия град за 15 минути пеша. Оказа се, че към началото на 2010 г. в Малко Търново са останали не повече от  900 души, от които повече от 300 цигани. Говорих с един местен строител, който ми каза, че като завърши синът му училище, се мести в Бургас. Тук работа нямало вече никаква.

В цялата община е останало само едно училище, и то с мъка запълва по една паралелка за випуск. По груби сметки, до 5 години може да се наложи дори и последното училище да се закрие. А няма и как иначе, след като за миналата година са родени едва 18 деца (9 българчета и 9 циганчета), а от завършващите училище, като изключим циганите, практически никой не се връща в Малко Търново.

Странджа не просто се обезлюдява,

тя се обезбългарява и това е страшен двустранен процес, който в съвсем скоро време, буквално за няколко години, ще доведе до пълното унищожение на един от най-хубавите български, чисто български краища. Защото циганите, които остават като наследници на местното население, буквално разкостват всичко, до което се доберат. Състоянието на къщите, в които са се настанили, е повече от показателно. Те не строят, а разграждат вече заварени постройки, и няма кой да ги спре – собствениците са или мъртви, или прекалено далече и без възможност да защитят имота си.

Всичко това се случва днес

…пред очите ни, макар и не съвсем. Масата от българското население живее в големите градове и това, което се случва извън тях, е трудно достъпно и трудно разбираемо за обитателите им. Трудно достъпно, защото рядко някой си дава зор да се разходи до там, а медиите не се интересуват от проблема. И трудно разбираемо, защото дори и да узнаят за това, днешните български граждани го разглеждат като нещо нормално за глухата провинция и не виждат нищо лошо в това.

България деградира ежедневно и спиралообразно, като спиралата става все по-тясна с всяка изиминала година. Случващото се в Странджа до 20 години ще се пренесе в цялата страна. Не, то вече се е пренесло, но все още не се усеща остро. Само че…

Време няма, трябва да се действа

Иначе след 20 години 80% от българската държава или ще е безлюдна, или просто няма да е българска. А ние българите ще се превърнем в сувенирен и екзотичен елемент в собствената си държава.

В началото написах, че справката на НСИ е от май 2009 г. Догодина има преброяване на населението. Какво ли ще покаже то…