Трябва ли еврото да бъде въведено като официална валута в България?

За да се пристъпи към въвеждане на еврото като платежна единица в България, трябва да са изпълнени изискванията на Маастрихтския договор от 1992 г., а именно да имаме стойности при всичките четири количествени измерителя: дългосрочен лихвен процент, годишна инфлация, бюджетен дефицит и съотношението брутен държавен дълг към БВП. Петият критерий е задължителен период в механизма ERM II (Механизъм на обменните курсове – т.нар. чакалня), където ЕЦБ (Европейската централна банка) има пряко отношение със своето право на вето. За по-нагледно критериите днес изглеждат по този начин:

1. Среден темп на инфлация, по-нисък от 1,5% спрямо трите страни с най-нисък темп на ценови ръст;
2. Ниски дългосрочни лихви, които не надхвърлят с повече от 2 процентни пункта доходността в трите страни на ЕС (Европейския съюз) с най-ниски лихвени проценти;
3. Следване на политика на плаващ валутен курс с отклонения до 15% (за България запазване на действащия валутен курс);
4. Бюджетен дефицит, по-нисък от 3% от БВП, освен за кратки периоди и при условия, дефинирани от Маастрихтския договор;
5. Държавен дълг, по-нисък от 60% от БВП, с изключение за страни, провеждащи политика на устойчиви финанси и изпълняващи всички останали критерии

Влизането в ERM II е изцяло политическо и се взема след гласуване на всички членове на еврозоната и ЕЦБ. С подписване на Договора за ЕС сме приели условията да се присъединим към европейския валутен съюз. Интересното е, че две страни (Дания и Великобритания) не са приели тази възможност, като първата го прави след референдум.

Защо сме ПРОТИВ приемане на еврото

1. Изземва се правото на страната ни да извършва собствена парична политика

Отдаваме суверенитета си към външни сили с неясни мотиви за добруване на икономиката ни. Решенията ще се вземат от ЕЦБ и финансовите министри на страните членки на еврозоната, но в чий интерес? Губим тотално финасовата си свобода! Примерът с Гърция и нейната финасова криза е показателен – възможно е да има финансов натиск в посока на общите интереси на ЕС, които може и да не съвпадат с интересите на България.

2. Възможност за кражба на валутните резерви на БНБ (Българска народна банка) по схемата „КТБ” и здравния фонд

Освобождаване на валутните резерви, представляващи активи на управление „Емисионно“ при БНБ в размер на около 46 млрд. лв., от фундаменталната им роля да осигуряват пълното покритие на паричната база при условията на валутен борд, дава възможност на антибългарски политици и крадци чрез различни схеми да окрадат тези пари.

Рискът от отпадане на валутния борд е в няколко направления. Използването на освободените средства за цели, не носещи доходност, или корупционни схеми с обществени поръчки за безсмислени стратегически обекти на завишени цени като „санирането”, „великата ограда по границата” и т.н.

3. Намаляване на публичните разходи драстично и обричане на най-бедните на глад и мизерия при трусове във финансовата система

При извънредна необходимост, системни рискове или трусове във финансовата система (както стана в Гърция и Италия), обричаме населението на страната, и по конкретно най-социално зависимите, на драстично намаляване на пенсии, социални помощи, заплати, бонуси и др. разходи.

4. Текущо тежко финансово състояние на държавите членки на съюза

Спасяването на закъсалите икономики на Гърция, Италия, Испания и Ирландия в голяма степен ще падне и в малка част върху крехката ни икономика. Ние сме поели ангажимент към спасителния механизъм, който при по-големи трусове може да се увеличи значително и да достигне умопомрачителните 500 млрд евро за всички страни. Тази уж „солидарност” е голям воденичен камък за нашите неколкократно по-малки възможности в сравнение с останалите страни от еврозоната.

5. Свръхцентрализирен контрол от страна на Брюксел

Това означава хармонизиране на банковата ни система, но и на данъчната и митническата. Тук вече възниква главния въпрос – доколко нашата данъчна и митническа система е развита и структурирана. Тук се разчита не само на видима кампанийност, но и на едностранност на проверките на някои отрасли и целеви групи от населението за сметка на други.

Използването на дерогация, т.е. частична отмяна на действащи национални закони и подчиняването им на европейските такива не винаги е в интерес и полза на България и нейните граждани.

6. Неизбежна инфлация и увеличаване на цените при въвеждане на еврото

С въвеждането на единната валута по стар български обичай цените ще бъдат закръглени нагоре, а в някои случаи направо левовите цени ще бъдат директно сменени в евро. Това ще засегне много сериозно най-чувствителната част от населението, разчитаща на социални доходи като помощи и пенсии, както и тези на минимална заплата. Ще има ниска ефективност на контрола на инфлацията в началния период на присъединяване.

7. Пресмятане на заплатите в евро

Всички заплати при „добра” воля от управляващите ще бъдат пресметнати при фиксирания курс на БНБ, а именно 1.95583 лв/евро. Трябва да се знае, че това не е задължително, и има възможност превалутирането да стане при друг курс лев/евро. ERM II изисква валутният курс на държавата кандидат извън Еврозоната да е фиксиран спрямо еврото при допустимост да се колебае в рамките на определени граници ± 15%. Но цените на стоките няма да бъдат определени по този начин и ще се получи един шоков прозорец в който реално ще можем да купуваме много по-малко със своите доходи от преди. Точно в този момент ще се усети разликата в заплащането в страната и другите членки на еврозоната. А това неминуемо ще доведе до нова вълна от емиграция.

8. БНБ става част от европейската система, провеждаща официална парична политика независимо от правителството

По този начин България губи правото свободно да ползва механизма на вътрешното поскъпване или обезценяване на валутата, за да управлява икономиката си и да овладява появилите се икономически шокове. На практика БНБ ще бъде закрита.

9. Сегментиране на ЕС на две скорости

Разликите в доходите и производството води до преструктурирането на „Европа на две скорости”, допълнително институционализиране на Еврозоната, чрез изграждането на фискални институции, отделен бюджет, парламент и т.н.

10. Рискове от разпад на ЕС след напускането на Великобритания и увеличаващото се желание в други членове за напускане на съюза

Неовладяната икономическа, социална и бежанска криза, дълговите дисбаланси, липсата на реформи в ЕС носят огромни рискове за нашата държава.

11. Ставаме зависими от цикличността на развитие на силните икономики в Еврозоната

Засилваме зависимостта си от циклите на възход и спад в икономиките-мотори в зоната, тъй като не сме синхронизирани в тяхното развитие. Така спадът в някоя силна икономика ще се отразява изключително катастрофални и при нас.

………………………………………….

Общ пазар можем да имаме и без обща валута. Ние от Възраждане искаме Европа на нациите, общ икономически пазар, в който всяка държава да прецени как иска да търгува и с какво. Нима не е имало пазар в Европа преди еврото? ЕС иска да въвежда и общ фискален съюз, според който бюджетът ни ще се решава в Брюксел. В крайна сметка нашата страна част от Империята на злото ли е, или е суверенна държава? Нека всяка държава сама да плаща за своите политики и да рискува своите валути. Ако иска – да бъде като Гърция, която харчи в пъти повече от това, което изработва, ако пък не – да бъде като България, която стиска колана и почти се е обесила на него, и въпреки това няма никакви инвестиции. Нека всеки сам преценява. В крайна сметка ще ви бъде ли приятно вашият семеен бюджет да го решава домоуправителя във входа, или вие да плащате за дълговете на съседите си, които разточителстват, докато вие през това време сте се стискали, студували и гладували години наред?

Поради всички изброени причини на 23 април Възраждане започва подписка за свикване на национален референдум с въпроса „Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като официална валута в България?“ След 1944 г. никой не ни пита дали искаме да членуваме в СИВ и Варшавския договор, а след 1989 г. никой не ни пита дали искаме да членуваме в Европейския съюз и НАТО. Крайно време е да започнат да ни питат и ние от Възраждане ще се погрижим това да се случи! Защото кампанията за запазване на българския лев е само началото на една тежка борба за нещо много по-голямо – борба за запазване на остатъчния български суверенитет и оцеляването на българската държавност.

Тъй като тази борба няма как да бъде спечелена само от един човек или дори от една организация, ще имаме нужда от помощта на всеки един от вас. Нека всеки, който мисли като нас и споделя нашите ценности и принципи, да ни помогне, като изтегли бланката за събиране на подписи и събере колкото подписи може – и един да е, пак ще е полезен. След това бланките нека бъдат пращани на следните адреси:

София, бул. „Христо Ботев“ 111, клуб на Възраждане;

Варна, офис на Еконт-жп гара, за Георги Георгиев, тел. 0889 94 79 77;

За да предизвикаме референдум, трябва да съберем най-малко 200 000 подписа. Заедно ще успеем!

---

текстът е плод на анализ, извършен от Владимир Павлов, икономист

---

От този линк може да изтеглите празна бланка за събиране на подписи