1. Хей Османе, враг проклет,
Твойто царство се свърши
И от Бога си проклет
Нямаш правда се реши!
пр. Бой, бой искаме ний,
Да победим врага злий,
Мир и правда да царува,
Българина да домува.
2. Българин веч не трепере
От проклетo ти име,
Ще те гони със потеря,
Било лете или зиме.
Бой, бой искаме и пр.
3. С огън той ще отговаря
На твоите чиновници,
Често ще им той повтаря:
Варвари, разбойници!
Бой, бой искаме и пр.
4. Гарнизонът дет`Султана
В Румелия ще прати
Ще да види и в Балкана,
Какво ще да си пати.
Бой, бой искаме и пр.
5. Бърза помощ от Султана
Той ще тича да проси,
А най-сетне Мухамеду,
Много здраве ще носи.
Бой, бой искаме и пр.
Из „Учебник по пеенето” за средните училища в Българско от Йосиф Каломати, стр. 137-138, учител по музика в Областната реална гимназия – Сливен. Собствено издание 1884
Това, драги сънародници, е текст от учебник по музика от времето, когато все още съществува Източна Румелия – автономна турска провинция. Натъртвам – провинция. Не държава, още по-малко пък суверенна. Учебникът е за турската провинция, но заглавието му е за „училищата в Българско“. Нашите прадеди тогава не са признавали решенията на Берлинския конгрес и са отказвали да наричат провинцията по друг начин, освен като Българско! Това е през 1884 г. – само една година преди Съединението, 6 години след Руско-турската Освободителна война и 8 години след кървавия разгром на Априлското въстание. Въпреки всичко българите тогава са възпитавали децата си да бъдат свободни хора!
В сегашните български учебници по музика за трети и четвърти клас се изучава „Джелем, джелем“ (на цигански и български), „Гял янъма“ (на турски и български), има уроци посветени на някакъв цигански празник Банго Васил и т. н. Годината е 2015, а България е суверенна и независима държава, но дори и в учебниците и по музика място за българската култура няма. Там се настаняват чужди и вредни традиции. Учебниците по родинознание са сменени с безличния предмет „Човекът и обществото“, понеже думата Родина била „натоварена с негативни конотации“ (каквото и да означава това). В тях българското е почти заличено и представено просто за едно от многото лица на „културното разнообразие по тези земи“. В резултат „българската“ образователна система днес възпитава мулти-култи дегенерати с размътено българско самосъзнание и робски инстинкти.
Можете ли да откриете разликите? Кога България е била независима и свободна? Тогава или сега? И има ли я въобще България сега? Прочетете учебниците тогава и сега и сами си отговорете на този въпрос.
2 коментара на “„Хей Османе, враг проклет!“ vs „Джелем, джелем“”
Питам се, къде са нашите патротиотични птеставители в българския парламент???, къде е Кракачанов?, къде е Симеонов?къде са другите патриоти?, те само се занимават с циганския въпрос и с мошениците от елекро снабдяването, толкоз! Аз не казвам че правят нещо лошо, но не трябва да се пренебрегне народното образование, което е завладяно от различни проклети безродници и соросоиди, който с средства от чужди фондаци се стараят да ликвидират отвътре българската народност. България е Християно-Европейска държава, и образованието и да бъде само Европейско а не Азиаятско, С болка в сърцето си казвам че България е единствената държава в света която работи усърдно против нейните национални интереси и е крайно време да оправим държавата си. Просто и ясно, ако на някой не му харесва България, да си ходи в Азия.
Братя и сестри православни християни! Искаме да ви обърнем внимание на следните текстове от проектозакона за предучилищното и училищното образование, който вече е приет на първо четене в Парламента:
„Чл. 11. (1) Предучилищното и училищното образование в Република България е
светско.; (2) В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска НАЛАГАНЕТО на идеологически и/или религиозни доктрини.
Чл. 74. (4) В процеса на училищното образование религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети.
При условията и по реда на този закон в процеса на училищното образование може да се изучава и учебният предмет „Религия”.”
Това означава, че изучаването на Православно вероучение като учебна дисциплина (ЗИП/СИП), вече законно ще отпадне от светските училища. Православието се слага под общ знаменател с останалите религии и попада в графа „забранени със закон”. Управляващите бързо забравиха факта, че техните (и наши) деди опазиха българското самосъзнание в периода на турското робство единствено благодарение на православната си принадлежност и хиляди от тях дадоха живота си, за да не изменят на вярата си! За доказателство имаме стотици жития на български мъченици, убити от турците заради изповядването на името Христово.
Според Конституцията на Република България Чл. 13 (3) „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.”
Ние питаме: щом в България традиционното (и официално) вероизповедание е Православието, не следва ли от това, че изучаването му в училище е ЖЕЛАНО от болшинството българи и децата биха го учили с радост? В такъв случай то не е НАЛАГАНО от никого, а присъствието му в учебната програма просто се подразбира!
Молим ви за следното:
1. Пишете и-мейл на Илко Йорданов, експерт в Институт „Отворено общество”: i.jordanov@osf.bg; тел.: (+359 2) 930 66 66 и напишете предложение за Православието в закона да има отделна алинея, указваща позволеността на преподаването му в светските училища като традиционно и официално вероизповедание на Република България.
2. Пишете писмо на Св. Синод на БПЦ, за да вземе отношение по въпроса: https://www.facebook.com/holy.synodbulgaria?fref=ts; Централа: (2) 987 56 11; Канцелария на Св. Синод на БПЦ-БП: synodicalchancellery@abv.bg
3. Препечатайте това съобщение и го пратете и публикувайте навсякъде, където се сетите