„Модерните патриоти отстояват върховенството на закона, защото без правила няма мир. Модерните патриоти застават зад принципите на международното право, където диспутите се решават с аргументи, а не с оръжие, пропаганда и хибридни войни. Модерните патриоти знаят, че мирът не е само отсъствието на война, мирът е върховенство на закона. Модерният патриотизъм изисква от нас да не позволяваме повече войни и свидни жертви“. Това заяви на 6 май държавният глава Росен Плевнелиев по време на гергьовденският парад на остатъчната българска армия.
От изреченото от прецедента стана съвсем ясно, че той ужасно бърка модерния патриотизъм с модерния хомосексуализъм. При това в другия смисъл на думата, в душевния, присъщ на цялата управляваща антинационална компрадорска класа. Прецедентът, под чийто патронаж беше свикан Консултативния съвет по национална сигурност, на който управляващата четворна коалиция взе решение да доубие българската армия малко преди нейния празник, говори за патриотизъм! Каква ирония! Както американците обичат да наричат своите малки разбойнически войни, водени по цялото земно кълбо, „мироопазващи операции“, така и прецедента нарича нихилизма патриотизъм, и окото му не мига даже.
Пак по същото време, само че от далечен Берлин, Александър Андреев от българската секция на Дойче веле, известна със своя злостен и последователен антибългаризъм, не пропусна празника, за да изнесе поредната си проповед срещу традиционните ценности. Според него „модерните (и до голяма степен умиротворени) общества наистина вече не очакват от гражданите храброст, подвиг или саможертва – освен в случаите, когато тези граждани доброволно са избрали професия, свързана с рискове. А героизмът, подвигът и саможертвата се оказват просто някакви красиви, но надживени ценности, които паметта ни пази без връзка с действителния живот… да, макар и рядко, човек изпада в крайни ситуации, когато трябва да прави такива – нечовешки – избори. Но тези избори са интимни, индивидуални, те идват от вътрешната нагласа и морала, правят се обикновено съвсем спонтанно, а не под натиска на обществото или защото някой ми е набил в главата, че „така трябва”.“
Мога много да коментирам тези думи, и всичко мога да разбера, само едно не – защо точно на 6 май, Денят на храбростта, трябва да ставаме свидетели на тази полюция? Няма ли гей-паради, транс-джендър сешъни и прочие места и събития, където Плевнелиев, Андреев и всички подобни на тях да се събират, да си четат речите един на друг, да си споделят интимни мисли и телесни течности и да не тровят въздуха на останалите хора? Ние живеем в модерно общество, това е така, и то налага да проявяваме разбиране към различните. За съжаление обаче, както е видно, различните не проявяват разбиране към нас.
А междувременно, като по терлици, от Министерството на отбраната изпълзя новината, че управляващите пускат за продажба общо 266 военни имота. Голяма част от тях са в примамливи местности край морския бряг, но има и цели 5 летища. Площта на някои от обявените за продан имоти надхвърля 3000 дка.
Така, така… Днес продаваме имотите на армията, утре самата армия, щото много харчи, а вдругиден продаваме и държавата, щото тя пък харчи най-много. А докато процесът на разпродажба върви тихо и кротко, ще ни говорят напевно какво представлява модерния патриотизъм и колко отживяла ценност е любовта към Родината. Но нищо, гадове, говорете си, и за вас ще има възмездие. Работим за това всеки ден…
3 коментара на “Армия за продан, държава за присмех”
Коце, много добре си го написал. Радвам се на позицията ти,БЪЛГАРИНО!
Имаме силна армия от генерали, полковници, адмирали и капитани с рангове. Още Джани Родари е разбрал предимствата на армия от генерали справка „Приключенията на Лукчо“. Системата „Много вожд малко индианец е доказала своите предимства“. В момента генералите във ВВС са повече от годните самолети, полковниците повече от хеликоптерите във ВМФ адмиралите са повече от корабите.
Имаме два изтребителя МиГ 29, които при хубаво време даже могат да летят ! Но за сметка на това четира генерали от авиацията.
Хайде сега да се опитаме да лешим една задача.
След няколко месеца изтича лиценза на самолетите. Те няма да се ремонтират, защото са руски следователно недемократични, неевроатлантически, путиновски т.н. Добре оставаме и без тях. Тъкмо няма се харчат средства, които могат да се използват за социални цели като например детски надбавки за непълнолетни „самотни“ майки от Максуда, Столипиново или Факултета. Но да не се отклонявам от условието. Значи при два самолета – четирима генерали, а при нито един самолет колко генерали ще имаме ?
Отговор: Осем генерала, защото ако на един самолет се падат по двама генерали, то при тяхното ликвидиране умножаваме две по четири.