Христо Ботев
ЕЛЕГИЯ
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана – рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!Стихотворението е публикувано за първи път през 1870 г. във в. „Свобода“.
Когато преди няколко дни се бях замислил върху причините за демографската катастрофа си позволих да обвиня народа си. Обвинението е хем тежко, хем лесно за хвърляне. Още повече, че всеки го прави – нали знаете, лош материал, чипа е за смяна и т. н. Миналата седмица обаче гледах откриването на магазините на „Лидъл“ в страната и цялата пазарна вакханалия, която се развихри, а после гледах и коментарите. От висотата на своето обществено положение едни хора с дебели портфейли и лоясали физиономии аристократично се възмущаваха, подиграваха и осъждаха „оскотелите“ българи. Как можело да се блъскат, защо не чакали културно, защо не били отишли вдругиден и заслужава ли си да се изтрепят за банани от по 70 ст. или колкото там бяха. Всички тези хора обаче пропуснаха да видят нещо много важно. Пропуснаха да видят своите баби и дядовци, кретащи с по 150 лв. пенсия, пропуснаха да видят безработните, наредили се да купят олио от 1.50, защото по магазините то вече гони 3 лв. Но и да ги бяха видяли, нямаше да ги разберат. Какво значат тук някакви си стотинки? Пука ни на нас, българите са скотове, нека мрат, така ще се отървем от всичко лошо – от комунизма, от старите хора, от болестите и в крайна сметка от самите българи. Освен това като нямат пари за хляб, нека да ядат пасти. Най-гадното е, че когато самодоволните нищожества говорят по този начин не срещат отпор. Къде къде по-лесно е да се включиш в солидарния хор и да нахрачиш и ти по малко плюнка върху другите. Върху баба си, майка си…
Кой доведе българите до това скотско положение? Защо строфите на Ботев, писани преди 140 г. ми звучат така, сякаш са писани вчера? Кой продължава да ни люлее в робската люлка? Народът, както казва Ботев, бил скотско племе. А водачите му? Имаме ли водачи днес и на кого да се надяваме? Къде са хората, които обичат народа си, които го разбират и които са готови да се жертват за своите сънародници? Тук не говоря за България, България – това сме ние, българите, всеки един от нас. И точно в това е проблема. Нашите водачи, лидери, известни лица, елит, върхушка, въобще всичко, което се откъснало от общата маса на народа, държат да са откъснати. Те не искат да бъдат част от останалите. Те са нещо специално, нещо различно и по-добро. Познавам страшно много такива хора и всичко, което ги обединява е общото презрение, което изпитват към обикновените българи. Един такъв нещастник ми беше казал, че обича България, но мрази българите. Други, по-лустросани демагози или пък просто попрочели някоя книжка в повече, твърдят, че обичат Родината си, но мразят държавата си. Впрочем, те изписват Родина с малка буква. Особено готини са политиците. На тях винаги някой друг им е виновен, те знаят как да оправят всичко, но понеже хората са прости, не гласуват за тях. За наш ужас точно от тях обаче зависи бъдещето на България. Хора без морал, без нравствени устои, но с всепоглъщаща амбиция, хора, които биха подпалили България само за да изпъкнат повече на фона на пожара. Хора без срам, готови да поднесат в жертва всичко чуждо, винаги първи пред камерите и последни пред хората. Те не знаят колко струва хляба в магазина, защото не си правят сметката, когато пазаруват. Те не си гледат сметката за ток, защото за тях няма значение колко голяма е тя. В същото време отегчено се подиграват, макар и понякога само в тесен кръг, на оскотелите българи. Най-гадните от тях са тези, които претендират да са различни от останалите. Които претендират, че са националисти, патриоти, че милеят за българския народ и т. н. Всички те превърнаха българите в скотове, а България в скотобойна. Изключения в тази прослойка няма.
Така. Между народа и неговите „водачи“ зее огромна пропаст от неразбирателство, недоверие и споделена омраза. България пада със страшна сила в тази пропаст и няма кой да я задържи. Който се мъчи да се бори, се бори докато може, после вдига бялото знаме и бяга в чужбина. Както преди 140 години. Днес „Елегия“ звучи по-актуално от всякога, но нека си спомним какво последва само няколко години след 1870 г. Революция. Нека почакаме и ние, скотовете. Нека поработим тихо и кротко. Току виж дошъл и нашият ред…
Кой е човек на Пеевски?
Ако искате да разберете кой е враг на Пеевски или кой е негов човек, просто трябва да погледнете действията на
9 коментара на “Революция”
Политиците и те са от народа и народа ги е избирал, а относно опашките пред Лидл, мога да кажа само, че такива стълпотворения и то в много по-големи мащаби стават и в други държави, особено при големи намаления, гледайте сега по Коледа какво ще става
Стават, разбира се, но никой не коментира стълпотворенията като символ на упадъка на нацията си. А за това кой кого избира съм много скептичен. Нашият народ има стокхолмски синдром, той се е привързал към своите похитители. Мрази ги и накрая гласува за тях, това е.
По-лошото е че тук се редим на опашки за евтина храна, а нали знаете какво има в евтината храна /например в пастет за 30 стотинки, като само опаковката му е половината от цената/, докато другите се редят за евтина техника или дрехи.
Поне на вкус се опитват да го докарват. За някои хора и това е достатъчно, познавам такива.
Аз разбирам гледната точка за бедността, за нашите баби и майки, за това, че управлението ни подтиква към безумия. Приемам тази гледна точка и съм съгласна с нея. Но, при това голямо „НО“, не разбирам защо и как тези баби и майки с мизерните си пенсии и заплати отиват и пълнят една пазарска количка с банани и олио, които, по моя елементарна сметка, ще се развалят и ще бъдат изхвърлени най – вероятно повече от половината, тъй като повечето от тези хора живеят сами или най – много са двама в домакинство и колкото и банани да ядат и олио да използват едва ли биха могли да оползотворят цяла пълна количка преди тя да даде фира. Къде е сметката? Граби народе! И не му мисли много. Пък каквото ще да става. Според мен нормалният човек може да помисли, да пресметне и да отсее семето от плявата. И след тази не особено сложна мисловна дейност да си направи една равносметка, че вече намаления има навсякъде. Но в крайна сметка всеки е сам за себе си тук и сега и другите нямат значение. А Ботев, за съжаление, ще е още дълги години актуален.
Гледах репортаж, където една жена от опашката каза „Не че сме толкоз гладни, толкоз ни е акъла“…
Дадох Лидъл само за пример. Замислете се какво е докарало хората дотам, и си представете следното. Имате 138 лв. месечен доход (колкото е на баба ми пенсията за 35 г. учителски стаж) и банани, примерно, от една година не сте и опитвали. Защото след като си платите сметките и си купите лекарства ви остават по 50 ст. на ден. Ако не са децата ви да помагат сте живи-умрели. А колко са тези, които могат да разчитат и на това? Не мога да обвинявам хората, не и за това. Даже и толкоз да им е акъла.
Проблема на бабите ни е, че често нямат досататъчно деца и внуци, дето да са останали в България. Понякога даже да са тук са възпитани да не уважават родителите си.
Преди време един хърватин, заклет католик, даде следния пример: „баща ми има 11 деца, всичките ни е изучил и сега се грижим за него по-добре от всякакви пенсионни фондове и социални служби.“ Ето това е богат човек!
„Дадох Лидъл само за пример.“ За съжаление реакцията на хората в този пример не се различава от реакцията на хорат в доста други примери, в които ги засипват с рекламен, политически и друг бълвоч. Все не мога да разбера защо хората не гледат трезво на нещата, а са склонни да хукнат след всяка идея, която получи малко по – силен медиен отглас, без да анализират фактите, без да огледат ситуацията от всички ъгли, без каквато и да било преценка. Уви и по този параграф всички личности от Възраждането, не само Ботев, ще бъдат още дълги години актуални. “ Нека почакаме и ние, скотовете. Нека поработим тихо и кротко. Току виж дошъл и нашият ред…“ Дано!!!