Има много поговорки за времето. Как то е неизчерпаем ресурс, как притежаваме само него и как пропилявайки го просто умираме.
Умираме… съвсем в реално време. Като хора, общество, нация и държава. България умира и дори не виждам смисъл да се аргументирам. Вие също живеете тук и виждате собствения ни разпад. Не е преувеличено и най-малкото, което искам, е да ви плаша.
Набрал съм инерция от 25 години насам. Да, бях на 10 години когато комунизмът падна, и помня с каква надежда моите родители посрещнаха промяна. Днес от нея няма и помен. Аз самият мога да опиша годините на съзряване и зрелост на моето поколение след 1989 г. само с една дума – упадък. Всичко видимо около нас се разпадаше буквално пред очите ни – държава, армия, икономика, народ… Разрухата толкова ни завладя, че вече не ни прави впечатление.
Мръсотията, боклуците, простащината, моралната деградация, прахолякът както по улиците, така и в душите ни, вече не са част от пейзажа, а самият пейзаж. За тези 25 години израснаха и продължават да израстват поколения, за които това е всичко, което познават от Родината си. Нищо чудно, че в отворения свят, в който живеем, стотици хиляди българи мечтаят да се измъкнат оттук. Останалите търпят.
В близките 10 години ще ставаме все по-екзотично малцинство в собствената си Родина. Нашите ръководители от всякакъв калибър ще продължават да ни водят уверено към пропастта, сигурно за да ни кажат накрая, че сами сме си виновни. И?
Аз не искам да търпя повече. Търпението не е моя добродетел!
В подобна ситуация през 1918 г. изпада и ген. Вазов в Дойран. Срещу него са изправени четири пъти по-многобройни войски, многократно по-добре въоръжени от нашите. Когато го питат какво ще предприеме, той отговаря – „Ще атакувам и ще победя“. В последните дни на септември, когато нашият фронт вече е пробит при Добро поле, ген. Вазов разбива врага и е готов да настъпи към Солун…
Смятам, че доста търпяхме. Половината ни живот мина в разруха и упадък. Искате ли и така да го приключим? Време е да се организираме. Да потърсим отговорност от виновниците, да ги накажем в памет на ограбените и опустошени души и сърца на нашите родители и да вървим напред. Защото така или иначе нямаме избор. Или ние ще управляваме Родината си, или това просто няма да е вече нашата Родина.
Затова искам да ви предложа нещо. Малко, несигурно, но истинско в борбата с разрухата и отчаянието.
Предлагам ви възможност да се обединим и да направим нещо заедно. За нас си, за нашите родители, нашите деца и нашите сънародници. Може и да излезе нещо голямо от този опит. Но дори да се провалим, поне ще сме опитали. А няма да сме наблюдавали вцепенено наближаващата катастрофа. Ако някой от вас има желание да променим нещо – нека брои, че сме двама. Заставам до всеки, който иска да вървим напред.
За да ни има.
За да живеем в България.
16 коментара на “Ако някой иска да промени нещо – нека брои, че сме двама!”
Помня,когато спорихме и ти защитаваше малко по-инакви позиции… Радвам се,че си пораснал!:)
Да се срещнем някъде и да си кажем истините, докато се гледаме в очите!
Някъде в средата на България. На една гола поляна. Без кебапчета!
Преди зазоряване е най-тъмно. Имай вяра, края на мъките е близо. В следващия световен конфликт, а той не е далеч, България ще излезе из пепелта по-жадна за живот от всякога. И най-важното – ние НЯМА да вземем участие в тази война. Зная много добре как се чувстваш, но срещу хватката в която сме в момента, нищо, ама наистина нищо не можеш да направиш, единствената светлинка е нещо в световен план да стане, някак си да се разместят пластовете и тая наша Българийка да поеме глътка въздух, само за малко, да ни оставят на свобода… От 700 години България не се управлява от българи, това е най-дългия геноцид в историята на човечеството. Всяко нещо има край и ние сме късметлии, защото ще видим възхода на изстрадалата ни Родина. С теб съм, но сме с вързани ръце за момента.
Гледах днес в интернет парада на Червения площад – нищо общо с пародията за Гьоргьовден, която гледахме на жълтите павета в София. Но знаете ли кое ми направи най-силно впечатление – малко руско момче, което седеше в публиката до своя дядо и козируваше. И в същото време се сетих как онзи ден прибирайки детето си от урок по английски от залата изплуваха 2 малки момчета – едното с налудничав поглед вперен таблета, а другото приличаше на барбарон и усилено нагъваше огромен пакет с чипс.
„Силата и достойнството на Русия се крият в неразривната връзка между поколенията, която и занапред ще се съхрани, поставяйки службата за Отечеството преди всичко останало“ – каза Путин по време на парада. Е явно е прав. Руснаците бяха тръгнали по нашия път, но се осъзнаха навреме.
Трябва да се поучим от тях и да опитаме да променим нещо в България!
Николай, аз предлагам София. По-лесно е за всички, нищо че живея във Варна:) Примерно на 24 май. Но ще го обсъдим и ще решим заедно къде да се видим, за да поставим началото.
Да се обединим за България, добре ! Как ще се обединим като народ в това консуматорско общество ?
Трудно. Но нямаме друг избор. Или го правим, или България си отива.
Костадине, аз също бих искал да се срещнем в София. Би ли ми пратил твой имейл, за да ти изпратя един материал, който подготвям. Виждаш ми мейла предполагам. Ако искаш не публикувай този коментар. Поздрави!
Дори да се намери някой, който да влезе в парламента и да взриви всичките 240 ,,недоразумения“, дори да вкара в затворите всички отговорни за това положение в което се намира България, даже и да предположим, че успее за малко да стабилизира положението и да възроди народното мислене, бъдете сигурни, че всички тия(виновниците за това положение), ще бъдат обявени за мъченици, този някой ще бъде обруган, може би убит, ликвидиран, И НА ВЛАСТ ЩЕ ДОЙДАТ ПОДЛОГИТЕ НА ДНЕШНИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ. Съдбините на България не са в ръцете на българите, ние сме парче от глобалния пъзел, който се нарежда от изроди, които искат на нашата територия да няма българи. Единственото, което всеки от нас може да направи е да създаде в семейството си и рода си малка българска крепост. Докога, ли? Ами докато Господ реши. Не за пръв път сме в такова положение.
И аз мисля, че е време за обединение на умните, безкористните и честните. И тъй като предлагате да се срещнем и организираме в центъра аз като съм от Габрово нека да се организираме и срещнем тук
Парадът на 6-ти май беше на висота – представителни офицери и кадроваци с внушителни шкембета. Руският беше далеч по-слаб – не се виждаха внушителни шкембета. Също нашата армия надминава руската по алкохолна подготовка.
КОСТАДИНЕ , БРОЙ И МЕН ! НИЩО , ЧЕ СЪМ ДАЛЕЧЕ ! ЗАСТАВАМ СТО ПРОЦЕНТА ЗАД ДУМИТЕ НА ИВО ИВАНОВ . А МЕЖДУ ДРУГОТО , ЖЕНИ ПРИЕМАТЕ ЛИ ЗА КАУЗАТА ???
Г-н Костадинов, нали не се лъжа, вие искахте да се спрат детските надбавки за трето дете?!
Г-жо Зара, лъжете се. Искам да се спрат за четвърто, пето, шесто и т. н. Както е в Гърция и Белгия, например.
Странно, имам такива спомени, но разбира се не мога да го докажа… 🙂 Като това, което в момента твърдите, не се отличава особено. А как бихте го обяснил на едно семейство, което желае да има четири или пет деца? Че вие, ако имате възможност, не бихте им позволил, примерно, или какво?! Между другото, забелязал ли сте, че повечето, от които реват, че българската нация изчезвала, нямат изобщо деца? Имам предвид голяма част от хора, които ви се вързват на глупостите за учебниците… 🙂 Защо не се опитате всъщност на тях да им повлияете; ако не се занимаваха толкова с псевдопатриотични идиотщини, сигурно щяха да имат време за деца, и проблемът нямаше да е в такъв мащаб…..
Охо, май имаме насреща поредната жертва на експериментите в образованието, а, г-жо Зара:) Вие колко деца имате, г-жо Зара? Защото аз имам две и никога досега не съм получавал детски надбавки за тях. Просто защото надхвърлям с 3.50 лв горния праг за доход на член от семейството. За сметка на това стотици хиляди цигани се възползват от плащаните от мен данъци, защото виж, за тях праг няма. Но вас разбира се едва ли ви интересува толкова, нали, г-жо Зара:) Все пак това са си наши, български проблеми, а както усещам, вие не сте българка, нали:) Защото ако бяхте, щяхте да знаете колко души от български произход имат повече от три деца у нас. И щяхте да знаете, че предлаганата мярка не засяга българите, но убива вашия бизнес с правенето на деца, нали, г-жо Зара:) Иначе от какво ще живеят вашите сънародници, ако не от това, и ако не ви храним ние, българите.