През 1798 г. Наполеон нахлул в Египет. Мохамед Карим започва съпротивата срещу френското нашествие, но е разбит и заловен. Съден е от френски военен съд, който незабавно го осъжда на смърт.
Но Наполеон се намесил и казал:
– Съжалявам, че убивам човек, храбро защитавал страната си. Не искам историята да ме помни като убиец на герои. Затова ще му простя, ако плати 10 хиляди златни монети като компенсация за загубите на моята армия.
Мохамед Карим се усмихнал и казал:
– Нямам толкова пари сега, но търговците в Александрия ми дължат над 100 хиляди златни монети. Ще ми ги върнат и ще платя.
Наполеон му дал няколко дни да събере парите. Карим отишъл на пазара, окован и заобиколен от войници, които го пазели, надявайки се, че тези, за които се е пожертвал, ще му помогнат. Но нито един търговец не му изплатил заема. Напротив, той бил обвинен от тях, че борейки се с французите е предизвикал разрушаването на Александрия, срив в търговията и огромни парични загуби за търговците.
Арабинът се завърнал при Наполеон, духовно пречупен. Тогава великият корсиканец му казал:
– Няма да те убия, защото си се бил срещу нас, а защото си пожертвал живота си за един страхлив народ, който обича търговията повече, отколкото свободата.
Каква е поуката? Един египетски историк обобщава този трагичен епизод от историята със следното заключение:
„Който се бори за невеж народ, е като този, който пали собственото си тяло, за да освети пътя на слепите. „
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации!
