Баща ми беше моряк. От 1993 г. до 2012 г. пътуваше по моретата и докато ние със сестра ми растяхме, учехме, завършвахме училища, влизахме в университети, завършвахме ги, женехме се, раждаха ни се деца и т.н., той беше на хиляди километри от нас. Това беше цената, която нашето семейство плати, за да можем да водим нормален живот, тъй като майка ми години наред беше безработна и трябваше той да ни издържа сам.
Като нас бяха още хиляди български семейства, останали без препитание след катастрофалното унищожение на българската държава след 1989 г. Ето защо за нас, децата на моряците, днешният празник Никулден беше много специален! Тогава нямаше толкова лесни мобилни връзки и ние чувахме татко веднъж на няколко седмици, а за виждане не можеше и дума да става. Ето защо празничната трапеза на Никулден беше нашият курбан за негово здраве, който майка ми фанатично спазваше. Така е и до днес, макар и баща ми отдавна вече да не пътува.
Честит празник на всички моряци и рибари! Да сте живи и здрави! Честит празник и на всички именици! Никулден е единственият морски празник в традиционната ни българска култура и дори само заради това си заслужава да си го тачим и пазим, дори и не всяко българско семейство да има кръвна връзка с моряци или рибари!
Честит празник, българи, и не забравяйте да сложите довечера да сложите риба на масата! Гледайте по възможност да е българско производство – така помагате на българските рибари!
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации!
