Изборите за български представители в Европейския парламент отминаха. Покрай всички изненади на вота някои подчертано обособени тенденции останаха или незабелязани, или бяха коментирани твърде срамежливо. Скандалът с очевадно манипулираните и платени социологически проучвания на агенциите, от които само две познаха крайният резултат, скри нещо много по-важно. ГЕРБ спечели изборите, но ДПС, заедно с присъдружната барекова коалиция, извади резултат, с който на практика се нареди плътно до победителя – 30% срещу 28%. Силните резултати на дъщерната партия на движението в регионите, традиционни крепости на Доган, показаха че преливането на гласове, случило се през 2009 г. (когато ДПС стана донор на НДСВ), не е било изолиран прецедент.
На следващо място анализът на изборните резултати на ДПС показва една много плашеща тенденция. Партията спечели вота в почти половината от българските села и взе гласовете на една трета от хората межзу 18 и 30 години. С оглед на неумолимите демографски тенденции перспективата е видима – в обозримо бъдеще, както казваше Касим Дал, ДПС ще управлява само.
Националистическите партии се провалиха. И това е друг парадокс, макар и очакван. На фона на общия възход на националните сили в цяла Европа, нашите се издъниха. Което беше закономерен завършек на едногодишният им флирт с ДПС и други олигархични структури. В новия европарламент български патриоти няма да има.
София остана единственото място в България, където има най-малко купен или контролиран вот и съответно най-много свободни българи. Което обяснява ниските резултати на БСП, ДПС и барековата коалиция. Но, както е добре известно, София не е България. С което още повече се очерта разделителната линия между столицата и остналата част на страната. А тази линия заплашва все повече да се превърне в разлом.
Изборите идват и си отиват, но деградацията на България продължава. В последните 2 седмици проведохме няколко срещи в големи български градове – София, Варна, Пловдив и т.н. На тях запознах близки свои съратници с идеите си за патриотична политическа организация и обсъдихме с какво можем да се противопоставим на упадъка в държавата ни. За да бъдат срещите продуктивни бяха в ограничен формат, като тепърва ще организираме по-големи събирания. На 15 юни ще се съберем в Плиска.
Няма по-подходящо място за ново начало от старата столица. България започва от Плиска, да се надяваме, че ще продължи също от там.
Действаме!
4 коментара на “Какво можем да направим за родината си?”
Време е!
Ако искаш да направиш нещо добро за родината си
<<<<<<<<<<<>>>>>>>>>>>>>>
Този надпис още в началните години на промяната
се мъдреше над вратата на най представителната
сграда в центъра на града сега сграда на общината
Потърсете съдействие от наместника на епархията архимандрит Абгар Ховагимян и от католикос Карекин II Нерсисян върховен арменски патриарх.
Здравейте г-н Костадинов! Подкрепям каузата за възраждане на българската нация, следя и обществено-политическите Ви изяви. С повечето неща в статията съм съгласна, но по принцип не приемам тезата, че София не е България, въпреки че аз лично никога не бих избрала да живея там. Вие сам го казвате – в София има най-много свободни българи. Бих добавила – при това млади, работещи и високообразовани в сравнение с по-голямата останала част от държавата. Там е представена цяла България в процентно отношение и това е най-жизнената и най-дееспособната част от българската нация. Там живеят 1/3 от българите от всички краища на страната. Още поне толкова са навън и те също са сравнително млади и с висок образователен ценз. Сигурно са толкова, а може би и повече/не знам доколко са точни данните/ българските малцинства в съседни и близки нам
държави, запазили националното си самосъзнание. Вярно е, че с такива управляващи държавата няма как да цъфне и да върже, но хора и то качествени – има. Въпросът е какво да се направи, за да могат именно те
младите, умните, образованите и инициативните да обърнат статуквото и да определят дневния ред, а не неграмотните цигани и турци. Е, и българите, които още плачат за бай Тошо. И да ни пази Бог от сидеровци, барековци и прочие популисти. Поздрави!