На Балканите когато говорим за история винаги започваме да се караме. Не че полуостровът е тесен за всички, които го населяват. Просто, както знаменито е обобщил Чърчил, в този край на Европа се произвежда повече история, отколкото се консумира. Интересното обаче е, че историята далеч не е единствената парлива тема, по която бързо и лесно може да се скарате с вашите балкански съседи. Поводи дава и географията. Примерно за гърците най-високият връх на Балканския п-ов е на планината Олимп. Нищо, че по всички световни атласи за балкански първенец е отбелязан вр. Мусала в Рила, България. Олимп е и точка! А за да не са голословни твърденията им, от десетилетия насам е традиция който грък се качи на вр. Митикас (най-високата точка на Олимп) да занесе по някой друг камък и да го бучне на върха. Така току виж, бавно и полека, върхът порасне с 9 метра и надмине българският си съперник. Историята и географията обаче бледнеят пред кулинарията. Това е мястото, където са извършени най-големите кражби и вероломни фалшификации в целия балкански свят. И отново тук с челни позиции изпъкват най-крадливите и палави представители на балканската етно фауна – гърците.
Ще започнем от прочутото по цяла Гърция, но неизвестно никъде по света гръцко кафе, или т. нар. елинико кафе. За да не се впускаме в обяснения какво представлява то, ще обобщим – това е турско кафе, което елините са прекръстили на гръцко. Толкоз. Нагло, ще кажете. Ами, него поне са се опитали да го маскират с друго име. За други турски специалитети дори и това не са се постарали да направят. Познатите по гръцките краища дзадзики и кукурец са добре известните по цяла Анадола и Арабия джаджък и кукуреч. Добре, че гърците не ползват половината от нормалните човешки звуци, че и този бегъл фейс-лифт на турската кухня щеше да и бъде спестен. Въобще, като се замисля за гръцко-турските отношения винаги се сещам за старата сентенция, че най-добър гръцки профил имат турците. Та и за кухните така… Но лукавите византийци не са спрели само с тези близки роднински посегателства. През последните десетилетия заради бурното развитие на туризма по егейските острови на обръгналите гръцки ресторантьори им се наложи да се сблъскат с какви ли не западноевропейски кулинарни претенции. И тъй като префърцунените дойчовци, франсета и англо-сакси трудно могат да се спечелят само с риба, шкембе чорба и агнешки черва на шиш, хитрите им домакини бързо прескочиха през прозореца на българската кухня и каквото видяха сложено на масата, веднага го прибраха. Изведнъж се оказа, че гърците имали салата от домати и краставици и правели бяло саламурено краве сирене. Подробности, че за целта трябва да имат и зеленчукови градини и стада от крави в случая са излишни. В случая със салатата се получава особено интересен казус – на английските менюта тя се изписва като greek (гръцка), а на гръцките като хориатики (селска). В тази салата единственото гръцко нещо е маслината, ако въобще свидливите туроператори са решили да я добавят. Със сиренето пък гърците изнагляха дотам, че го защитиха като натурален гръцки продукт. Само че пък си създадоха проблем в перспектива – докато българското селско стопанство работеше добре, купуваха българското сирене и го опаковаха в гръцки кутии. След 1989 г. обаче то рухна и съответно сиренето фета, както стана известно извън Гърция, стана дефицитна стока. Защото сега тепърва да се учат как се гледат крави няма как да стане, нали?
Има и особени форми на кулинарен рецидивизъм. Примерно т. нар. сръбска скара. Тя е именно т. нар., защото никой в Сърбия, нито в бившите югорепублики не и казва така. Представете си сръбска скара в Босна или Хърватия? Не си го представихте, нали? В самата Сърбия на тази скара и казват лесковачка. Името и идва от стария български град Лесковец, окупиран от сърбите през 1878 г., и е толкова сръбска, колкото и руската салата е руска. Интересно е обаче, че извън границите на своята страна, и най-вече в България, се използва само името сръбска скара.
И все пак, в завършек, има и добри практики. Пример в това отношение е Румъния. Най-популярната салата там се казва булгаряска (българска) и е с една дума казано – шопска. Разбира се, ако питаме гърците – селска или гръцка. За румънците няма спор за името – и те, както и всички останали народи в европейския югоизток, са научили за доматите, краставицата, патладжана, пипера, картофите и т. н. от българските градинари. Подобно на тях и българите нямат претенции за неща, които не са техни. То пък и как да кажеш, че имам баялдъ или кьопоолу са традиционни български ястия? Трябва да си или отявлен лъжец, или грък, или и двете.
4 коментара на “За българската салата, турското кафе и сръбската скара”
Коце, то и поздравът на гърците „ясас“ е откраднат от циганския език. Гъркът не може да каже „ш“, затова циганското „яша“ е станало гръцкото „ясас“.
Освен това в една гръцка комедия с изумление чух, че грък се обърна към баща си с „афендико“ – т.е. погърчено „ефенди“. Така гърците се обръщали към по-възрастни и умажавани хора. Културна нация са, няма що! Където на са свърнали, оттам и не са крали.
И цялата им прехвалена история е пълна лъжа и измишльотина.
е, да ама когато 3300 елини са отблъснали 15000 персийска армия при Термополи, сперматозоидът от който е произлезъл Хан Аспарух все още е не бил заплануван .А що се отнася за самите гърци имат си слабости,но днес като ги гледах как как се кютечат с полицията и ги сравних с тези от протеста и контрапротеста,ме досмеша. Не оплювай съседите ,защото гръцката криза в сравнение с българската е смешна.Имаше един наш политик, който като започна там кризата каза „Ще ви помогнем“ и им помогнаха, атук-оставам без коментар.По контейнерите на Северна Гърция бъркат ромите от сливенско и старозагорско.
Първо не са ги отблъснали, а са били смазани от персите. Второ, днешните гърци нямат нищо общо с древните гърци. Трето, всичко останало, което сте написал е толкова несвързано, че ще го оставя без коментар.
„За произхода на днешните гърци“ – Якоб Фалмерайер
Полезно четиво за всеки гъркофил.