В петък при мен на посещение в парламента беше н. пр. Хиба Абдала, дипломатически представител на Сахарската арабска демократична република (САДР) за Балканите.
Републиката, известна в миналото като Западна Сахара, се бори за своето пълно признаване още от 1975 г., когато извоюва свободата си от Испания, чиято колония до тогава е. Бързо поделена между Мароко и Мавритания, тя започва неравна борба с двете превъзхождащи я сили, завършила с това, че Мавритания е победена и нейните войски прогонени, но за съжаление Мароко все още окупира 80% от територията на републиката.
85 държави признават САДР в момента, като България не е сред тях. В разговорите с представителя на непримиримата страна, бореща се за правото си на съществуване вече почти половин век, установих, че за съжаление България в много отношения отстъпва на Западна Сахара. Целият народ на тази държава е по-малко от 250 000 души, по-голямата част от които са прокудени в съседен Алжир, но те не спират да се борят за независимостта си с несравнимо по-силния и голям марокански враг – вече 48 години! Какво да кажем ние, 6.5 млн народ, представител на една от най-старите държави в света, които сме се оставили безропотно в ръцете на чужди господари, изтребващи ни безпощадно от десетилетия наред със зловещи темпове от по 100 000 души на година?
Последвайте ме в Телеграм, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации.
