Какво всъщност се коментира сега?
Коментира се това как да бъде унищожена българската рафинерия. Която е българска рафинерия, независимо че собственикът е компания с транснационални капитали, чието седалище се намира в Швейцария. Компанията-майка на тази в Швейцария е в Холандия, част от големия консорциум на Ротшилд и банка ING.
В случая обаче става дума за най-голямата рафинерия на Балканския полуостров и в югоизточна Европа и единствената оцеляла българска рафинерия. Засега. Защото, като гледам темповете, с които управляващото мнозинство се опитва да я унищожи, следващата година може и да нямаме рафинерия, което няма да е прецедент. Но нека да кажа все пак няколко неща по отношение на суровината, защото в крайна сметка рафинерията за да работи, ѝ е необходим петрол.
Петролът в момента идва единствено и само от Русия. Естествено, има други начини за достъп на суровини до нашата рафинерия и тези други начини минават през Босфора. Можем да внасяме петрол с танкери откъдето си искаме, въпросът е на каква цена. Тук въобще няма смисъл да коментираме, че другият петрол няма да е по-евтин. Най-малкото поради простата причина, че ще бъде транспортиран на много по-големи разстояния. Съответно ще има транспортни разходи.
Има още нещо, което никой не спомена досега и което е редно да се каже: Босфорът е акватория на Турция. Според Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. Турция налага специален режим за преминаване през Босфора и съответно такси. Таксите до миналата година, до 7 октомври, бяха изключително ниски, почти символични. Бяха 0,8 долара или 80 цента на тон. След 7 октомври те скочиха на 4,08 долара за тон. След 1 юли тази година те се увеличиха с още 10% и скочиха до 4,42 долара за тон. Като миналната година, когато беше преразгледана таксовата система едностранно от Турция (всъщност няма и как да е двустранно, защото, в крайна сметка, Конвенцията от Монтрьо ѝ дава тази власт и тези правомощия), турците заявиха, че всяка година от 1 юли ще актуализират тези такси. Това означава, че с оглед на инфлацията, която в световен мащаб е много голяма заради войната в Украйна, а в Турция е дори още по-голяма поради местни причини, които бутат инфлационните индекси нагоре, когато на 1 юли тази година се направи ежегодното увеличение на таксата, тя вече може да надскочи и 6 долара на тон.
За да стане ясно какво означава това, ще дам прост пример с един много малък танкер. Като казвам много малък, имам предвид от най-малките – 10 000 тона. До 1 октомври, един такъв танкер е плащал 3 420 долара, за да премине през Босфора. От 1 октомври миналата година таксата скача на 17 760 долара. След увеличението от 1 юли тази година с 10%, таксата скочи на 19 231 долара. Обърнете внимание – 5,5 пъти увеличение само за 7 месеца. Прогнозното увеличение, което турските икономисти предричат, е минимум 20%. Което ще рече, че към тези 19 231 долара ще се прибавят още 4 000, т.е. сумата ще бъде от порядъка на 23 000 долара.
Увеличението се предвижда да бъде всяка година, т.е. цената на петрола, внасян в България, ще бъде многократно по-висока от тази, на която в момента го получаваме от Русия.
Такива са цифрите, такива са фактите. Никой обаче не коментира тези факти. Има и друга особеност, която все пак се споменава от време на време. Това е, че режимът за преминаване през Босфора не е толкова бърз, колкото на нас би ни се искало. Понякога там се образуват опашки от чакащи танкери и най-различни видове кораби, които се точат в продължение на седмици.
Какво се случва обаче, когато процесът на работа в Лукойл, който по принцип е постоянен, в един момент бъде заплашен от това, че няма суровина. Какво правим тогава? Спираме рафинерията току-така? Това не е микровълнова печка да я спреш с копче. И да я пуснеш, когато ти скимне. Просто няма как.
Всичко това, което в момента коментираме, е безкрайно безотговорно и дори престъпно от страна на престъпната тройна коалиция между ППДБ, ДПС и ГЕРБ, която управлява държавата. В желанието си, от една страна, да угодят на своите американски господари и ,от друга страна, да откраднат рафинерията (тук не става въпрос за това кой да я купи, а кой да я открадне, мъчейки се умишлено да я фалират), те на практика унищожават българската икономика, защото икономиката ни се крепи на енергоносителите и на горивата. Както всяка една друга икономика, естествено. Това е нещо много добре известно.
Какво ще се случи, ако цената на бензина, на нафтата, на пропан-бутана скочи в пъти? Което е съвсем възможно да се случи. Какво ще се случи, ако в един момент нямаме постоянен режим на достъп до суровини? Какво ще случи, ако Лукойл спре, дори за малко, и след това отнеме дни или седмици, за да може да се възстанови работният процес?
Аз мисля, че това, което ни заплашва, е много сериозно. Заплашва ни икономическа криза, заплашва ни дори в някакъв момент, недай си боже, екологична катастрофа. И всичко това, защото тук в залата има хора, които изпълняват плана на няколко човека, които просто искат да откраднат рафинерията. И не могат да се разберат кой точно и как да я открадне. Това предложение и в единия, и в другия си аспект е изключително престъпно. Ние от „Възраждане“, няма да го подкрепим, многократно сме казвали.
И единственото, най-доброто нещо, което може да се случи, е това, което винаги повторяме, което ще казваме оттук насетне в завършека на всяка една подобна дискусия за обсъждане на какъвто и да бъде законопроект, най-доброто решение, което може да се вземе от това народно събрание, е да се гласува оставката на това престъпно правителство.
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации.
