За образованието и училищата

Образованието е тема, в която се чувствам сериозно подготвен и ще продължа да работя за осъществяване на идеите си в тази област. Каква е ролята на образованието? Семейството създава човек, образованието би трябвало да превърне този човек в гражданин. Познаващ и обичащ светът около себе си и добрите порядки в него. Компетентен и полезен.

Ще предложа няколко акцента в сферата на  образованието:

1. На входа на образователната ни система има шокираща новина. Българчетата са около 50%. След няколко години, когато малката ми дъщеря ще бъде в първи клас, българчетата ще са малцинство. Това се вижда от статистиката с раждаемостта от последните 5 години. Та, най-малкото изискване към децата в първи клас и по-скоро към техните семейства е те да знаят български език. За да могат да бъдат обучавани. Ако се окаже, че не знаят български – едногодишен предучилищен курс за сметка на родителите.

2. Учителите са подценено и дори бих казал унизено съсловие, което няма как да създава мотивирани родолюбци. Има прекрасни учители, които живеят бедно, има и посредствени преподаватели, които вземат същите ниски заплати. Радикални мерки са нужни, за да бъде обновен и обогатен учителския състав. Заплащането задължително трябва да се увеличи, в професията да влязат нови, млади и вдъхновени учители, нужна е и гъвкава система за оценка и контрол на свършената от всеки преподавател работа, както и актуализация на неговата подготовка.

3. Тревожно е, че най-елитните гимназии в страната са езиковите. Напливът на най-кадърните деца към тях е сигурен критерий, че ще продължаваме да подготвяме и доставяме изключително качествени попълнения за чуждите университети, икономики и общества. Отглеждаме и възпитаваме емигранти. Във всички развити страни най-търсеното средно образование е техническо, даващо професия и позволяващо на детето да се подготви за реализация по свой избор и талант.

4. Висшето образование трябва да се саморедуцира. Сергей Игнатов имаше добрата идея всеки хабилитиран преподавател да може да преподава в до два ВУЗ-а, и тя трябва да се осъществи. В същото време пък всички университети, които не могат да осигурят поне 50% свои преподавателски кадри да не получават акредитация. Да останат само тези, които дават реална стойност и знания на студентите си.

5. Закриването на училища и продажбата на училищни сгради трябва да се прекрати. Дори да има 5 ученици, училището трябва да функционира. Какво символизира продажбата на една училищна сграда? Абдикация на държавата от съответното населено място? Тотално вдигане на  ръце и признаване, че демографската криза е непреодолима? А ако все пак част от емиграните ни се върнат и решат да се заселят по селата? Къде ще учат техните деца? Вероятно ще строим тепърва училища, както се случва с детските градини в София и Варна?

Поне 3 часа по физическо седмично, подходяща спортна база за ученически спорт, въвеждане на часове по родолюбие, акцент върху професионалните качества на учениците и още много детайли трябва да намерят място в пътната карта на българското образование. И най-важното – то трябва да има мисия, която да го прави основна част от живота на българското семейство и общество.