Философия на здравеопазването

Всяка вечер, когато българското семейство се събере около масата си пожелава едно основно нещо – наздраве. Здравето е основен фактор за дълъг и пълноценен живот. За страни със застаряващо население като България то представлява още по-сериозна ценност.

Здравеопазването е само частица от Здравето!

Здравеопазването решава проблеми. В България демографската криза е огромна заплаха за нацията. Решението й може да се постигне с поставяне на три основни здравни акцента. Да удължим продължителността на живота, да осигурим повече години качествен живот на възрастните хора и да помогнем на семействата с репродуктивни проблеми да имат свои деца.

Лекар се става трудно, а като такъв се емигрира най-лесно. Трябва да е ясно, че здравните грижи са скъпа услуга и здравните специалисти трябва да бъдат много високо възнаграждавани. Иначе ще продължим да губим най-кадърните си доктори. А както ще стане дума и по-долу, не може да има добра услуга без добри изпълнители.

Според мен умишлено погрешно акцентът в българското здравеопазване се поставя върху парите. Няма пари и затова умираме млади. Все пак в здравеопазването се въртят поне 3 млрд. лева всяка година. Тези пари са огромно изкушение. И честно казано от тях се краде. Или поне се разпределят крайно нелогично или некомпетентно. Това са публични средства, които освен всичко останало са събрани доста непропорционално. С други думи циганите гледат да не плащат здравни осигуровки. От там балансът в системата съвсем се губи. А всички ползват услугата и настояват тя да е със супер качество.

Най-важният въпрос, който трябва да поставим е кой печели от всичко това? Очевидно можещите лекари губят родината си, а пациентите губят здравето и живота си. На върха на пирамидата се оказват тези, които разпределят без контрол наличния бюджет за здравеопазване, който пак казвам не е никак малък.

Какви да са приоритетите в рамките на наличния бюджет за здраве?

На първо място контрол и отговорно разпределяне на финансите по стратегическите теми.

След това трябва да бъдат инвестициите в млади медицински специалисти (лекари, сестри, лаборанти). Без качествени хора в един процес той не може да достави качествена услуга. Това го повтарям съвсем умишлено!

На трето място е здравната инфраструктура – но това не са само болниците като сграден фонд и апаратурата в тях. Тук основно имам предвид организацията по пътя на пациента. Системата, която го води от точка А до точка Б без спънки, чиновници, изненади, покани за корупция или материални неуредици в лечението.

Следва профилактиката и информираността на тема здравословен и активен начин на живот. Образователни кампании на тема профилактични прегледи и периодични изследвания.

В края отново се връщаме на бюджета. Всички изхарчени пари за лекарства, апаратура, профилактични програми и т. н. трябва да подлежат на анализ. Оценяване на здравната технология – не ревизия, а съпоставка между икономическа съобразност и здравния ефект. Да е ясно кое работи, кое не, къде да се концентрира ресурс и къде да се търси по-добра организация и ефективност.

Не бива да се подценява още един огромен проблем. Липсата на адекватна здравна помощ в по-малките населени места. Факт е, че няма ресурс във всяко село да има поликлиника, а във всеки град поне една болница. Всъщност възможно е, но все ще са в окаяно състояние и няма да са полезни на никого. По-логично е да се развият модерни и ефективни спешни центрове в тези населени места, които да могат адекватно да се погрижат при спешен случай и след това да могат да транспортират болния до най-близката добра болница.

Отдавна се говори за Здравна карта на база нуждите на населението по региони. В кои части от страната какви ресурси трябва да се осигурят. Това трябва да ограничи безразборното прахосване на обществени ресурси. Типичен пример е създаването на десетки ненужни частни болници, които най-вече чрез корупция успяват да си осигурят финансиране за дейността си с приоритет пред държавните болници. Това е чисто източване на системата.

Ако някой иска да е социален предприемач в здравния сектор, да приватизира някоя съществуваща болница, да я модернизира, да си развие екипа и да работи. Но да се дублират функциите на болничните заведения и държавните/общинските да фалират е недопустимо. Тук не става дума за кафенета или пицарии, а за здравето на нацията и парите на данъкоплатците.

Всъщност тези частни болници биха съществували на пазарен принцип само ако се издържат без пари от здравната каса. Темата за НЗОК е почти необятна тема, върху която скоро ще се концентрирам малко по-подробно.

Сподели поста:

Свързани статии

4 коментара на “Философия на здравеопазването”

  1. светла станева

    лекар съм на административна длъжност и преценявам написаното като правилна насока за промяна

    1. Благодаря за оценката! Точно от човек като вас тя придобива още по-голямо значение за мен.

  2. Смятам, че е недопустимо да се прави подобно противопоставяне на частни срещу държавни болници – та ресурсът е публичен и би трябвало да концентрирате усилията си (доколкото разбирам само вербални) в добрия контрол на неговата употреба. Парите трябва да следват пациента, за да се създаде така нужния конкурентен принцип. По-добре г-н костафин и г-жо станева насочете административния си потенциял в подобряване на дейността по вътрешния и външен одит на мед.дейности и премахване на полицейщината в НЗОК.
    Добра идея е също така доходите на персонала да не са обвързани с приходите по каса. Ако не се справяте – питайте. Доста от нас отдавна са успели извън страната, сигурно имат положителен опит… И за Бога, титулованите със скромни постижения може би трябва най-после да се пенсионират?

  3. Г-жо Лейка, противопоставянето между държавните и частните болници е заложено още със създаването на НЗОК. Докато има само една здравноосигурителна каса, така ще бъде. Когато станат много и можем да избираме къде да внасяме здравните си осигуровки, нещата ще си дойдат на мястото.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *