Спортът е тема, която много партии споменават в програмите си само защото така трябва. Аз съм убеден, че спортът е изключително важен за развитието – физическо и духовно на нашата нация. България се нуждае от здрави, силни и работоспособни граждани. Разбира се и успехите на елитните ни спортисти са важни за самочувствието на нацията и като пример за децата.
Разделям политиката в сферата на спорта в 4 основни насоки.
Спорт за здраве – така нареченият масов спорт. Искам спортът да стане популярно занимание за цялото семейство, защото играейки хората се сплотяват. Здравето е изключително ценно за всеки член на семейството. Трябва да се насърчават кампании за превенция срещу заболявания свързани със заседналия начин на живот чрез спорт. Здравеопазването и oбразованието трябва да си сътрудничат много тясно със спорта.
Спорт в училище – изключително сериозна тема. Училището е мястото, което може да изгради навици за здравословен и активен начин на живот у децата. За целта е нужна елементарна инфраструктура, мотивирани учители по физическо и най-важното насърчаване на децата от цялата общност да участват в спортни отбори и състезания. В тази общност се включват родители, учители, училищен персонал и дори хората от района на училището. В момента часовете по физическо много често са непълноценни, неприятни и подценявани от околните. Ролята на държавата тук най-вече е да обясни, че спортът в училище трябва да бъде приоритет за всички възрастни около ученика.
Спорт за работоспособност. Има много изследвания, които доказват, че хората в добра физическа форма са по-работоспособни, умеят да се концентрират по-лесно, вършат повече работа, боледуват по-малко и са по-самоуверени. Тоест бизнесът има огромен интерес да накара служителите си да спортуват. Работещите хора са много заети, трудно намират време за спорт и за това държавата и бизнеса трябва да намерят заедно най-подходящите инструменти за насърчаване на физическата активност у работещите.
Спорт за професионалисти – тук имаме 3 основни момента. Подготовка на юноши за професионалния спорт чрез спортните училища и школи, Подготовка на елитните ни спортисти, които да представят достойно България и да ни носят медали и гордост, както и финансирането на спорта от спонсори и инвеститори.
Спортните училища днес са символ на слабо образование и не особено добра ефективност в създаването на елитни атлети. Тази форма на образование и възпитание в този си вид е напълно неефективна. Предлагам по-гъвкави схеми за индивидуално обучение на спортуващи деца, както и такива развиващи други таланти и инициативи. Задължително обаче образователните изисквания към всички трябва да бъдат еднакви. Не може седмокласник спортист да не се справя със задачите по математика, които решава седмокласник художник, певец или редовен ученик.
Подготовката си за големи състезания българските топ спортисти провеждат предимно в чужбина. Обяснението – у нас няма нужните условия. Тъй като България има претенции да е туристическа страна, най-нормалното е да инвестира в съоръжения, които да ползват нашите спортисти и чужденци, които пожелаят да се готвят у нас. Това е напълно постижимо при добър мениджмънт. Разбира се няма нужда държавата да строи улей за бобслей или да осигурява условия за всички видове спорт. Но поне базовите – лека атлетика, плуване, колоездене, гимнастика и колективни игри – футбол, баскетбол, волейбол, хандбал и т.н. трябва да могат да се практикуват на добро ниво във всеки български град.
Що се отнася до най-елитните ни състезатели – олимпийски надежди, редно е да получават стипендия за целия олимпийски цикъл за подготовка на топ ниво. Ако бюджетът не може да си позволи да издържа 30-40 топ спортисти и да инвестира в техните медали и национален престиж, то по-добре да се задоволим с първите 3 точки от тази програма.
Финансирането на клубовете и федерациите трябва да бъде напълно прозрачно, да се осигурява на база постигнати резултати. Както спортно-технически, така и организационно. Държавата да финансира не само с най-много точки и медали по състезания, но и тези насърчаващи развитие на собствените си треньори, привличане на нови деца към спорта, работещите за положителния имидж на спорта си и разбира се успяващите да привлекат средства от спонсори. Тази ефективност трябва да бъде оценявана.
Голям спорт се прави с големи пари. Не е работа на държавата да намира спонсор на всеки професионален спортен отбор, който иска да се състезава на елитно ниво. Навсякъде по света клубовете се издържат от собствени приходи, медийни права и най-вече спонсори. В този ред на мисли следващото правителство трябва да има воля да реши проблема с данъчните преференции към инвеститорите в спорта. Законът за спонсорството и меценатството ще даде нова надежда за спорта в България.
Преди всичко спортът е игра. Забавление чрез което хората се чувстват по-щастливи и са по-здрави. Две достатъчни причини да му се обърне достатъчно внимание.