Социалната политика в България е тотално сгрешена. Най-общо казано има едно количество пари с които държавата може да изпълнява социалните си функции и трябва да реши как да ги разпредели. На този етап основният избор е дали да бъде по-щедра към циганите или към пенсионерите. От една страна имаме агресивните цигани, които се манипулират лесно по време на избори, а от друга почтените и кротки пенсионери. Най-лесно е да пренебрегнеш възрастните и миролюбиви българи за сметка на циганите, които при всяко недоволство скачат въоръжени с ножове и брадви.
Примерите са стотици, няма защо да акцентирам върху тях.
Какво предлагаме ние, национално мислещите българи, в сферата на социалните дейности и трудовите отношения?
Всяка социална помощ и придобивка да се отработва (разбира се с изключение за възрастните хора и тези с увреждания. Има достатъчно работа, която дори неквалифицираните и загубили трудови навици цигани могат да вършат в помощ на обществото. Това ще намали и престъпността сред тях. Ще ги направи и поне малко по-адекватни на пазара на труда.
Ако трайно безработен откаже работа, която бюрото по труда му предложи, да губи правата си да получава държавни помощи.
Помощи да не получават и криминално проявени, хора сметнали за ненужно да завършат средно образование, или такива с над 3 деца. Ако някой е преценил, че може да има повече от 3 деца, значи е достатъчно богат и може сам да се справя.
Като част от социалната политика ще настояваме да се криминализира изоставянето на деца. И за двамата родители.
Тези мерки ще преразпределят около 3 млрд. лева годишно, което ще позволи ръст на пенсиите с поне 50%. Ще подобрят много и цялостният климат в страната.
Време е да спрем да плащаме данък „цигани“ и да харчим луди пари за неработещи интеграционни проекти.
Явно солидарната осигурителна система не работи у нас, тъй като твърде много хора не желаят да се включат в нея. Ако не успеем да намерим начин да ги включим, единственото решение е да преминем на индивидуално осигуряване. Не е много европейско, но системата отдавна е пред колапс.
Трудовото законодателство е ултра дясно в ущърб на работещия. Синдикатите в днешния си вид са паразитни организации, които виреят единствено в държавните организации. Работещият човек в България трябва да има право на гъвкаво работно време, почасова заетост, право на почивка и осигуряване върху реалните доходи. В браншове като строителството, селското стопанство и къде ли още не всички тези права се погазват и работникът няма реална защита. На който не му харесва – да си ходи. Следващият безработен чака на опашката.
Темата е необятна, ще се радвам да стане дискусия под тази статия и във Facebook.
1 коментар на “Социалната политика”
Така поставена сметката е за Нобел, но защо не говорим за контрабандата, ДДС -ТО има изследване че ако ДДС-ТО си влезе в държавата заплати и пенсии ще са над 2 500лв.За корупционните схеми на големите играчи , а там пари нали .Защо не се изнесат данни на дарените пари от ЕС за интеграция на ромите и усвоени от българските власти и НПО. О те ромите имат само права -клишета и клишета, но явно ромите са добра завеса за големите игри. Христо Бисеров -ПЕТНОТО РОМ ЛИ Е . Защо не протестираме и той е подобен на „ЦАР КИРО“ . Волен си изля помията във Варна и неговите хора продължават да притесняват френските дипломати вместо да си посипят с пепел главите и да молят за милост.Излагат ни на европейско ниво.Е това е друго ние говорим само за ромите и циганите .