Господин Костадинов, каква оценка по десетобалната система давате на представянето на „Възраждане“ на кметските избори?
Оценката е 5.
Защо толкова ниска?
Защото имаме по-високи очаквания и цели. Тествахме класически политически модел, който за съжаление не успя да донесе тези резултати, които мислехме, че ще имаме. Класическият политически модел е да разчиташ в предизборни кампании на хора, които са излезли от средите на организацията и се ползват с добро име, имат добър политически и обществен морал. Това обаче в нашата страна не води до победи. Получава се така, защото българската политическа система е подчинена от хора, за които думите морал и чест нищо не означават. Нашият народ най-общо ги нарича „схемаджии“ или „сглобкаджии“, както е модерно сега.
По време на избори те работят с пари и принуда. И така от едната страна заставаме ние от „Възраждане“, с хора, които са сравнително нови и неопитни в политическата област, а от другата страна са добре обучени и въоръжени с огромни финансови ресурси политически схемаджии. Те разполагат със своите избиратели като с крепостни селяни.
Какъв е този парадокс?
Не, не е парадокс. Просто голяма част от хората не вярват, че нещо зависи от тях, и са се отказали да гласуват. А дори от тези, които гласуват, половината си продават гласа или са заставяни от своите работодатели. В по-голямата част от общините, да не кажа в 2/3 от тях, най-големият работодател е самата община. Когато кметът управлява една раздута администрация, той неслучайно по време на мандата си я раздува, от там насетне може да разчита не само на гласовете на хората в администрацията, ами и на техните семейства. В един момент се оказва, че кметът стартира с няколко хиляди гласа преднина в изборната надпревара. Тоест в България имаме модерен феодализъм, в който кметовете се превръщат във феодали с роби и крепостни селяни.
Борисов ви обвини, че „Възраждане“ е подкрепила по места кандидатите на ПП-ДБ, особено във Варна.
Ние подкрепихме единствено и само кандидати на „Възраждане“, а на втория тур на опозицията. Доколкото знам, ПП-ДБ са в управлението на страната. Ако има някой, на който да се сърди Бойко Борисов за Варна, нека да се сърди на това, че извади тотално неадекватен кандидат. Вече три мандата Иван Портних издевателства върху Варна.
Обвиниха ви обаче, че в София „Възраждане“ не е подкрепила Ваня Григорова на втория тур. Как ще отговорите?
Ще започна с това, че Ваня Григорова не е опозиционен кандидат. Опозиционните кандидати не разполагат с медиен комфорт. Сравняваме нейния медиен комфорт с отношението към нас. Коренна разлика. Нашата пиарка всеки ден правеше извадка на публикациите за „Възраждане“. Имаше дни с по 100 отрицателни публикации за „Възраждане“. А знаете ли каква беше бройката на отрицателните за кандидатката на БСП? Единични, и то в много незначителни сайтове. Освен това много е съмнително, когато американските медии в България говорят ласкаво за някого или въобще не говорят за него.
Дори и неговоренето е форма на подкрепа. В момента, в който не говорят срещу Ваня Григорова, а коментират изцяло негативно Деян Николов, трябва да си зададем въпроса за кого работят американските медии. Буди съмнение и начина, по който възникна целият проект Ваня Григорова. Много прилича на проектите, които бяха създадени през последните две години – ПП, „Български възход“.
Ваня Григорова още не е проект, а беше кандидат за кмет, подкрепен от „Левицата!“, БСП и т.н.
Добре, само че да видим какво ще се случи. Всички други проекти започваха по същия начин. „Промяната“ започна, като вкара двама министри в управлението – млади, добре изглеждащи, възпитаници на „Харвард“, подкрепени от Румен Радев. Вторият проект беше бивш генерал, министър-председател, министър на отбраната. Както виждате, американците работят по един и същи начин. Затова много пъти съм казвал и пак ще го повторя – когато едно нещо прилича на проект, държи се като проект и говори като проект, значи е проект.
Казахте, че Борисов е един от най-добрите политици в България. Ще се обосновете ли?
Този човек оцелява в българската политическа фауна вече 22 години. Виждаме, че през годините е успял да погълне и асимилира всичките си политически опоненти и политически съюзници, което е още по-интересно. Борисов разполага с много широка електорална база, която успя буквално да военизира и да я превърне в сериозен електорален резервоар.
А бръкна ли в този резервоар в битката за София?
Не, което е много интересно и трябва да си зададем въпроса защо. 18 години Борисов управляваше пряко или непряко столицата с желязна ръка и изведнъж неговият кандидат отиде на трето място. Извинявайте, но тотално неадекватният му кандидат във Варна беше първи на първи тур. А в София, където Фандъкова в сравнение с Портних е като академик, неговият кандидат стана трети. Борисов обаче не прояви никаква скръб по тази загуба. Остава съмнението да не би пък случайно да е играл за загуба в София. И дали идеята не е била после да каже на някои хора в едно посолство – „Ето, аз извадих слаб кандидат за кмет, легнах ви нарочно, за да спечелите, но на втори тур комунистите замалко да ви бият. Изводът е: продължавайте да работите с мен“. Това е хипотеза.
Ощети ли ви по някакъв начин историята с машинно гласуване?
Не, но интересното е друго, че ощети купения вот. Търсеният ефект беше хората да не излязат да гласуват. Имаше страшно голяма кампания от задкулисните собственици на държавата срещу гласуването. Целта беше да има ниска избирателна активност, за да може броят на купените гласове и на корпоративния вот да надделее над нормалните и идеологически оцветените хора.
А по отношение на самия вот, ако имаше машинно гласуване и на първия тур, щеше да има много по-голям корпоративен вот. Причината е проста – 95 процента от невалидните бюлетини са с посочена преференция. Един глас струва 200 или 300 лева. В Несебър цената е стигна 450 лева. Това само българската полиция не го е разбрала. На следващите избори с този инфлационен темп ще стигне 1000 лева на глас. На тези избори се превъртяха няколкостотин милиона лева.
Кандидатът ви за кмет на София Деян Николов напуска парламента и отива на работа в СОС. Явно имате големи амбиции към столицата.
Разбира се, амбицията ни е да управляваме София. Нещо повече, показва отговорност.
А какво очаквате от управлението на Васил Терзиев в столицата?
Васил Терзиев е едно ходещо клише. Този човек няма никаква представа от управление. Той, разбира се, е другият американски проект, който се стартира с идеята по някакъв начин да смени ПП, които очевидно се амортизираха. Дори и марионетките на американците започнаха да се изтъркват.
Не е ли прекалено рано да се амортизират?
Причината е много проста. „Възраждане“ е на хоризонта. Нашата политическа система се крепи на 4 стълба – единият е левицата, другият десницата, третият е така нареченият консервативен национален център и четвъртият е ДПС. Всеки един от тези стълбове работи много добре с другите. Видяхме, че миналата година нямаше никакъв проблем левицата да направи коалиция с десницата.
Сега видяхме, че няма проблем десницата да направи коалиция с ДПС. Преди това пък нямаше никакъв проблем десницата да управлява с така наречените патриоти. Когато „Възраждане“ превзе един от тези четири стълба и отказа да играе с останалите три, настъпи моментът, в който цялата система започна да се тресе. Поради тази причина американските проекти започнаха бързо да се амортизират.
Какви са очакванията ви за управлението на сглобката?
Да падне възможно най-скоро. Всеки ден, в който това вредно правителство управлява, е национална катастрофа за България.
Последвайте ме в Телеграм, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации.
